58 чифта червени обувки

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Всеки ден в ЕС повече от една жена губи живота си от насилие, основано на пол. Ратифицирането на Истанбулската конвенция е най-малкото, което държавите-членки могат да направят, за да се справят с тези ужасяващи престъпления.

Петдесет и осем чифта червени обувки покриха в понеделник площад Жордан, който се намира в сърцето на европейския квартал в Брюксел. Един чифт за всяка жена, която е станала жертва на насилие в Белгия през последните две години.

Площадът стана труден за ходене, но бе невъзможно да остане незабелязан.

Без числа проблемите често са невидими и затова са по-трудни за разрешаване. Информацията за насилието, основано на пол, се събира само в 16 от 28 държави-членки на ЕС. За проблема често дори не се съобщава.

Според най-новите данни, събрани от Европейския институт за равенство между половете, 788 жени са били убити в ЕС от своя партньор, бивш партньор или член на семейството през 2016 г. Оттогава са убити 148 жени само в Испания.

В останалите 12 страни сравними данни няма, което прави почти невъзможно определянето на реалния мащаб на проблема в Европа. И това се отнася само за домашното насилие. Жертвите на насилие, основано на пол, които не са имали връзка със своя агресор, често остават скрити за статистиката.

Ако това не е достатъчно, има и още лоши новини. Според Европейската комисия едва една трета от жертвите докладват за своите агресори пред властите, което прави броят на жертвите доста по-голям.

В политическата си програма бъдещият председател на Комисията, Урсула Фон дер Лайен, обещава да гарантира пълната ратификация на Истанбулска конвенция. Към октомври 2019 г. конвенцията е подписана от всички страни от ЕС, но е ратифицирана само от 21 – Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Полша , Португалия, Румъния, Словения, Испания и Швеция.

От 2014 година Европейският парламент се застъпва за присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция с твърдението, че тя ще създаде правна рамка за работа за премахване на насилието над жени в целия ЕС.

Съпротивата в някои държави-членки остава важно препятствие. През последните няколко години възходът на крайнoдесните възпрепятства процеса и играе ролята на спирачка срещу политиките за равенство между половете.

В много страни насилието над жени се отрича или се счита за частен проблем, когато се случва в рамките на семейната структура. Термини, звучащи като идващи от друг век, като “престъпления от страст“, все още се използват.

Понятието “фемицид“, което разглежда насилието срещу жени като крайна форма на дискриминация в сексистко общество, не е дефинирано законово в никоя държава-членка и почти не се използва в публичното пространство.

През последните няколко дни жени от цяла Европа излязоха на улицата, за да почетат убитите, да подкрепят онези, които все още страдат от потисници в домовете си и не могат да намерят изход. Те настоява за предприемане на мерки, така че никой да не бъде поставян в това положение.

ЕС трябва не само да гарантира ратифицирането на Истанбулската конвенция, но и да се увери, че тя се прилага правилно във всяка отделна държава-членка. Комисията трябва да следи за изпълнение на обещанието, че равенството между половете ще бъде основна цел във всички политически цели.

Работата по хармонизирането на мерките за предотвратяване и борба с насилието над жени наистина трябва да бъде на първо място в дневния ред. Докато дори и един/една от нас не е в безопасност, никой от нас няма да бъде.