COVID-19: Успешна ли бе стратегията “без паника”?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com [Shutterstock]

Седмици преди пандемията от COVID-19 да достигне Европа, редица лидери на ЕС и на държавите членки настояваха, че няма място за паника.

По подобен начин в началото на кризата Световната здравна организация (СЗО) и Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ЕЦПКЗ) неохотно използваха думата “пандемия”.

На 7 февруари директорът на ЕЦПКЗ Андреа Амон заяви пред EURACTIV: “В момента хората не трябва да се тревожат. Все още считаме рискът в Европа за нисък”. Тя обаче добави, че плановете за подготовка при предстояща пандемия трябва да се ускорят.

По същия начин в края на февруари еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакидес заяви, че не трябва да се поддаваме на паника.

Постигна ли положителни резултати обаче реториката срещу създаването на паника?

В началото на кризата в повечето държави членки нямаше почти никаква паника. Дотолкова, че мнозинството граждани пренебрегнаха ограничителните мерки, пътуваха ненужно, организираха си карантинни партита и се редяха на опашки пред кофишоповете преди истинската изолация да започне.

Междувременно националните лидери увериха обществеността, че техните страни са достатъчно подготвени да се изправят срещу кризата, само за да признаят седмици по-късно, че маските и респираторите са в недостиг. Тогава правителствата започнаха едностранно да затварят граници и да предприемат некоординирани действия.

На теория би трябвало да е задължение на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да координира действията на страните-членки на ЕС. Той обаче не го направи или не успя да го направи. Ролята му в тази криза бе в най-добрия случай второстепенна.

Не е лесно за един политик да изостри общественото внимание до ниво “паника”, особено когато това включва изкарването на европейските граждани извън зоната им на комфорт. Но в този случай подобен сценарий е можело да бъде разгледан.

Европейската комисия несъмнено беше първата институция, която оказа натиск върху държавите членки за предприемане на незабавни действия и подготовка за пандемията. Но комуникационната ѝ стратегия не бе особено успешна. Може би тя трябваше да е по-гласовита и ясна.

В ретроспекция по-добрият вариант би бил преувеличение и създаване на паника, дори и опасността да не бе толкова очевидна в началото. EURACTIV научи, че в Комисията е имало застъпници на по-директна комуникация, но очевидно съветите им са останали нечути.

Каквато и да е причината, съветването на държавите и гражданите на ЕС да не изпадат в паника, последвано от предупреждения за “безпрецедентна катастрофа” само две седмици по-късно ясно повдига въпроса за прогнозното мислене, подготовката и комуникацията в институциите на ЕС.