Forza la diaspora!

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Българи, редящи се на опашка пред избирателна секция във Великобритания.

В нашата променяща се Европа влошената демография често се оказва катастрофа и за демокрацията.

Румъния и България са добри примери за държави, лишени от голяма част от най-трудоспособното си население, тъй като стотици хиляди избират да изкарват хляба си в чужбина.

Приблизително една трета от българските избиратели живеят зад граница. Оттам следва, че резултатите от изборите обикновено се определят от по-възрастното и по-слабо активно население у дома.

И ако добавим и контролирания вот, резултатът е политическа асфиксия, при която едни и същи партии се стремят да запазят статуквото, пораждайки отвращение към политиката и гонейки следващото поколение емигранти в чужбина.

Удивително е как мястото на гласуване оказва влияние върху изборните резултати. Румъния проведе парламентарни избори на 6 декември 2020 г. В страната 28,9% от гласувалите подкрепиха Румънската социалистическа партия (РСП), която може да се определи като консервативна сила. За сравнение, само 3,4% от румънската диаспора гласуваха за РСП.

И обратно, 15,4% от румънците в страната гласуваха за реформаторската USR-Plus. За диаспората обаче, USR-Plus беше първа политическа сила с 32,6% от гласовете.

По подобен начин в България, управляващата партия ГЕРБ спечели с 25% от гласовете у нас. Но българската диаспора подкрепи партията на Бойко Борисов с едва 8,6% като гласува главно за протестните партии.

Партията на Слави Трифонов “Има такъв народ” получи 30,6% от гласовете в чужбина, а “Демократична България” – 17,6%. В България партията на Трифонов получи 17%, а ДБ около 9%.

Разликите във вота на диаспората и на вътрешния електорат не са просто въпрос на нюанси. Както в България, така и в Румъния, статуквото се страхува от диаспората и се опитва да затрудни гласуването в чужбина.

И все пак, въпреки пандемията от COVID-19, хиляди румънци и българи в продължение на часове се редиха на опашки пред избирателните секции извън страната.

В неделя рекордният брой от 180 000 българи в чужбина дадоха гласа си и ако условията за гласуване бяха по-лесни, тази цифра можеше да надхвърли един милион или дори повече. Може ли да си представим как това би повлияло на изборния резултат?

Днес протестните партии в България настояват за радикална промяна на изборните правила. Дори правителството на малцинството да не продължи дълго, ако те постигнат тази цел, партиите на статуквото ще загубят огромен брой гласове на следващите избори и ще отворят пътя за реална промяна, реална реформа.

Ще можем да наречем това успех, едва когато младите румънци и българи изберат да останат в родните си държави или да се завърнат от чужбина. Можете да кажете, че съм мечтател, както пееше Джон Ленън.