God is a concept

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

[EPA-EFE/FEHIM DEMIR]

ЕС започна да обсъжда бъдещето си. Според нас, за да може ЕС да начертае ясни перспективи, той трябва да бъде в мир със себе си и най-вече със своите християнски корени, и да е наясно с ролята на религията в обществото. В противен случай няма ясен път напред.

По време на изготвянето на европейска конституция имаше опити да се посочат ясно “християнските корени на Европа”, включително от папа Йоан Павел II. Отчасти това усилие събра около себе си опозицията срещу членството на Турция в ЕС. Тези опити се провалиха, както и самата Конституция, макар и по причини от различно естество.

Днешната амбиция е различна. Турция вече не е част от програмата за разширяване на ЕС, но предизвикателството да се определят по-ясно корените и същността на Европа остава. Не може да мечтаеш за бъдещето, ако си объркан за миналото си.

Групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) се бори за връщането към християнските ценности в Европа. Но те не са единствените. Някои политически партии, включително най-влиятелните, се определят като християни или християндемократи. Европейската десница е традиционно религиозна, за разлика от левицата, но има и изключения.

Когато веднъж авторът на този откъс попита Жак Делор за политическите му убеждения, той каза, че се определя като християн-социалист, въпреки че във Франция такава партия не съществува. Споделяйки това, той също така ясно намекна, че за него религията е дълбоко личен въпрос.

Отношението на държавите-членки в ЕС към религията е различно. Франция вероятно е европейският шампион по секуларизъм, въпреки че мнозина смятат, че това е опит за ограничаване на ислямските религиозни символи като забрадките на публични места.

В Полша, църквата пряко се намесва в изборите, агитирайки от амвона за управляващата партия “Право и справедливост” (ПиС). В Унгария се злоупотребява с християнството като прикритие от ксенофобия и антимиграция.

В неделя, в Хърватия беше Денят на държавността. По време на литургията, чествана в катедралата в Загреб, присъстваха всички водещи политици, включително премиерът, председателят на парламента и много членове на кабинета. Тяхното отсъствие неизменно би породило учудване.

В България политическият класа се чувства длъжна да присъства на религиозни церемонии, въпреки че много от политиците не са религиозни. В много страни църквата, била тя католическа или православна, в съглашателство с политици, следва дневен ред против ЛГБТ общността.

В традиционния “Eurospeak” – европейския жаргон на Брюксел, често споменаваме “ценностите на ЕС”. Въпреки че са светски, без никакво съмнение има подпластове на християнските ценности, на които те се основават. Не е ли всъщност идеята за мир между Франция и Германия, която е в основата на европейския проект, така както си го представят Жан Моне и Роберт Шуман, ехо на християнската концепция за любовта?

Не, не сме забравили религиозните войни. Християнството е свързано с понятията мир и любов, но също така и с войната, и много повече. Сложно е в Европа християнството да се определи като основен стълб. В Европа християнството се е борило със себе си и не винаги е съществувало в мир с други религии като юдаизма и исляма.

Тези религии също са оставили своя отпечатък върху лицето на Европа. През последните два века религията отстъпи като водеща сила в обществото, но само ако й се даде шанс тя нетърпеливо е готова да заеме повече пространство.

ЕС се нуждае от някаква общоприета концепция за религията и обществото.

Като например твърдението, че религията (или атеизмът) е изключително личен въпрос, като същевременно бъде признато огромното въздействие на християнството върху нашата история, изкуство и култура, което действително даде идентичност на нашия континент.

Но най-важното е, че религията не бива да служи като оръжие с политически цели. Ако тази идея бъде широко възприета, тогава можем да бъдем оптимисти за бъдещето на Европа.