Tихата революция във Великобритания

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.

Партийната политика е сред многото пострадали от кризата с коронавируса. Разбираемо, британците бяха толкова заети с пандемията, че едва забелязаха тихата революция.

Отдалечеността на партията на лейбъристите от крайната левица приключи в събота (4 април) с обявяването на убедителната победа на Кийр Стармър в изборите за лидер на партията.

Докато Великобритания е в самоизолация, партийната конференция и хвалебствените речи бяха заменени със видеопослания. На този фон само онези, които наистина се интересуват от политика, забелязаха случващото се.

Говорителят на партията по въпросите на Брекзит, Кийр Стармър, застана зад обещанието за втори референдум за членство в ЕС. Като се има предвид колко зле се представиха лейбъристите в предишните избори през декември, когато въпросът за Брекзит бе водещ, предишната му роля се смяташе за слабост за Стармър. Това обаче не му попречи да спечели мнозинство сред членовете на партията и синдикатите.

Останалата част от чистката на левицата приключи до понеделник следобед, когато Стармър сформира своя екип. Джеръми Корбин и неговите привърженици са извън играта. Ребека Лонг-Бейли, която завърши надпреварата втора след Стармър, е единствената от поддръжниците на Корбин, която получи високопоставен пост в партията.

Бивш адвокат по правата на човека и бивш ръководител на кралската прокурорска служба, Стармър вече изглежда като потенциален премиер. Това е нещо, което Корбин така и не успя да постигне.

В момента хората имат много по-важни неща, върху които да се фокусират. Но с края на карантината, политиката ще направи завръщането си, а икономическите и социалните условия ще бъдат коренно различни в сравнение с тези преди кризата.

“Сега всички сме марксисти”, се пошегува депутатът на лейбъристите Джон Макдонъл миналия месец, когато станаха ясни мащабите на правителствения пакет за икономически мерки в борбата с пандемията. Макдонъл беше евентуалният министър на финансите в кабинета в сянка на Корбин.

Иронията е, че на фона на пакета спасителни средства в размер на 350 милиарда британски лири,  представен от правителството на консерваторите, инвестиционният план, предложен от Корбин преди изборите през декември, изглежда малък.

Премиерът Борис Джонсън и поддръжниците му няма да могат да се оправдават отново с вълшебното дърво на парите, след като оберат плодовете му, за да финансират мерките срещу пандемията от COVID-19. Никога досега правителството не е предлагало да изплаща възнагражденията на временното освободени служители или да превърне спортни и конферентни центрове в безплатни болници.

Когато кризата покрай коронавируса приключи, вероятно ще се проведе разследване на бавния и белязан от грешки отговор на пандемията на правителството на Джонсън.

Въпросът за бъдещите отношения между Обединеното кралство и Европейския съюз също ще бъде поставен.

COVID-19 вече възпрепятства и без това краткия срок за договаряне на нова търговска сделка. Със сигурност ще е необходимо удължаване на единадесетмесечния преходен период след Брекзит преди да може да бъде договорено ново споразумение. Алтернативата е към икономическите щети, причинени от COVID-19, да се добави и ненужно “твърд” Брекзит.

Изборите през декември изключиха въпроса за членството на Обединеното кралство в ЕС.

Провалът на Обединеното кралство да бъде част от съвместната поръчка на ЕС за респиратори и лични предпазни средства остави предизвикателството за намиране на вътрешни и международни доставчици в ръцете на правителството. Когато бурята утихне, този опасен гаф, който може да струва човешки живот, ще послужи като напомняне, че изолацията значи слабост.