Tочка на пречупване

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Парламентарните избори днес (12 декември) бяха обявени за най-важните от няколко поколения насам. Великобритания и нейните гражданите са пред точка на пречупване. Но не съвсем по начина, по който Найджъл Фарадж внушаваше, когато пусна скандалния плакат със сирийските бежанци.

По време на кампанията авторът на тази статия разговаря с безброй хора – много от тях евреи, които казаха, че ще напуснат Обединеното кралство, ако Джереми Корбин от лейбъристката партия стане премиер след изборите Други твърдят, че перспективата за още пет години управление на Борис Джонсън е просто нетърпима.

Този вид разговори не са безпрецедентни. През по-голямата част от 80-те и 90-те години рок музикантът Фил Колинс заплашваше да остане в данъчно изгнание в Швейцария, ако бъде избрано лейбъристко правителство. Но този път приказките за изселване не са на шега.

Какво ще се случи с петте милиона британци в чужбина и гражданите на ЕС във Великобритания, чийто живот ще бъде пряко засегнат? Те до голяма степен бяха игнорирани по време на предизборната кампания.

В интервю за Sky News през уикенда, Джонсън се оплака, че гражданите на ЕС твърде дълго са „третирали Великобритания като част от собствената им държава”.

Той можеше да каже направо „Не сте добре дошли“. Изправени пред тази враждебност, не е изненадващо, че много европейци, живеещи във Великобритания, вече не се чувстват комфортно на Острова, дори и да са живели там през по-голямата част от живота си.

Антиимигрантският фанатизъм, който удари най-ниската си точка по време на кампанията за референдума от 2016 година, не отмина. В действителност Брекзит партията използва повторно плаката „Точка на пречупване“, за да обвини лейбъристката партия, че е поставила 45 хиляди души, търсещи убежище, пред чакащите британци на опашката за социални жилища. Това бе една от най-измислените истории в предизборната кампания, пълна с празни приказки. Тъжно и лишено от логика състояние на една нация, съставена от имигранти, чийто основни обществени услуги от поколения разчитат на работници-мигранти.

Успехът на Джонсън се състои в подновяване на темите от кампанията за референдума и привличане на гласовете на Брекзит партията, които за няколко месеца се свиха от над 20% до 3%. Това е единственият начин, по който торите може да спечелят изборите, въпреки че на четири очи някои консерватори се оплакват, че Джонсън всъщност е успял да превърне вота в избор между две опции.

В този процес процъфтява културната война, която разделя страната на две. Както по време на референдума от 2016 година, възрастта и образованието, а не социалната класа, са основните определящи фактори за поведението на гласуващите.

Заради това, когато бурята отмине, значителна част от една малцинствена група британски жители ще реши, че независимо от изборните резултати, тази страна вече не е неин дом.