Зеленият евродепутат Даниел Фройнд: В България има искрица надежда

Даниел Фройнд по време на пленарно заседание на ЕП на 9 юли 2020 г. [European Parliament multimedia centre]

Българските антикорупционни протести бяха отправната точка на това интервю, в което евродепутатът от Зелените Даниел Фройнд анализира слабостите на инструментите на ЕС за борба със злоупотребата с еврофондове.

Даниел Фройнд е германски политик, член на Европейския парламент от юли 2019 г. Той е член на Алианс 90 / Зелените на национално ниво и е член на групата на Зелените / Европейски свободен алианс в ЕП.

Съдейки по вашата активност в социалните медии, вие следите развитието на България, нали? Какви са вашите впечатления?

Следя развитието в България от разстояние. Моите впечатления са, че в страната има проблем с корупцията, че съдебната система не е независима, че главният прокурор вижда само корупция при опозицията, но никога в редиците на ГЕРБ. Не трябва да бъде изненада, че хората са на улицата и искат промяна.

Българите по улиците са разочаровани от липсата на подкрепа от страна на Европа – с изключение може би на европейските зелени, които подкрепиха протестите и критикуваха властите. Защо други групи не проявиха солидарност?

Ние Зелените се борим срещу корупцията, за да изчистим политиката от корупцията в цяла Европа, а в Европейския парламента сме най- заслужилата доверие сила на този фронт през последните три години. Хората забелязват това. Всички останали политически сили са замесени в някакви проблеми с корупцията. ЕНП си имат Орбан и Борисов, групата на Европейските консерватори и реформисти си имат партията Ред и справедливост в Полша, групата на социалистите си имат Малта, групата на либералите си има Бабиш в Чехия, така че всички останали политически семейства имат големи проблеми с някои от членовете си относно върховенството на закона, основните права и корупцията. И бих казал, че това е проблем за ЕС. Защото ЕС дава много пари на тези държави, без да има механизми, които да проверяват дали тези пари са добре изразходвани и дали се спазва върховенството на закона. Цялата система е изградена по начин, по който предимно държавите-членки проверяват дали парите са добре изразходвани. И ако проверките на национално ниво не работят, ако съдебната система не преследва корупцията, и ние видяхме доста примери в Унгария: когато ОЛАФ открие корупция в Унгария, властите на страната не разглеждат тези дела и системата не работи. ЕС има много малко инструменти, когато държава-членка не сътрудничи в борбата с корупцията.

В България поне имаме искрица надежда, че европейският прокурор [Лаура Кьовеши] ще започне работа през следващите няколко месеца, въпреки че не знаем точната дата. Първоначално беше насрочено за 1 ноември, но държавите-членки се забавиха с номинирането на своите делегирани прокурори, така че може да се наложи да се отложи започването на работа с няколко месеца.

Но поне България е член на институцията на европейския прокурор, за разлика от Унгария и Полша, които отказват да се присъединят към нея. Това е единственият механизъм, който ЕС скоро ще има, който може директно да разследва в държавите-членки, тъй като европейският прокурор ще има същите права и правомощия като национален прокурор.

Съвсем скоро ще има нова новост, вероятно в края на септември: доклади за върховенството на закона за всички държави-членки. Смятате ли, че този механизъм ще бъде ефективен?

Добре е, че Комисията прави това. Пълен преглед на всяка държава-членка: мисля, че това може да бъде полезно. Все още не сме виждали докладите, не знаем дали ще отразят правилно ситуацията. Но описването на ситуацията не помага много, нали? Знаем, че има корупция в Чешката република, в Унгария и в България, така че в този смисъл не се нуждаем от още един доклад, за да го забележим. Същото важи и за свободата на медиите или независимостта на съдебната власт. Добре е да имате актуализирана картина, но следващата стъпка трябва да бъде приемането на механизъм за санкции. Комисията предложи такъв механизъм през 2017 г., ЕП гласува преди две години, че трябва да има механизъм за върховенство на закона, който позволява финансови санкции, когато има нарушения на основните права, но държавите-членки блокираха това. Виктор Орбан заяви, че ще наложи вето върху целия пакет за възстановяване на кризата след коронавируса, ако има опит за установяване на такъв механизъм. Така че това е въпросът: ще се споразумеят ли държавите-членки за такова нещо? Ние като Парламент бяхме категорични, че искаме механизъм за санкции и четиримата лидери на групи [EPP, S&D, Renew, Greens] заявиха миналата седмица, че Европейският парламент няма да одобри МФР (бюджетът на ЕС за 2021-2027 г.) ако нямаме функциониращ механизъм. По-специално за допълнителното финансиране за справяне с кризата от COVID-19, ако не можем да се уверим, че парите действително достигат до хората, които се нуждаят от тях сега. Ако голяма част от тези пари попаднат в джобовете на корумпирани лидери, тогава очевидно нещо е много погрешно.

Български протестиращи казват на ЕС „Спрете да финансирате нашата мафия“. Широко разпространено е схващането, че еврофондовете не подпомагат сближаването, а всъщност влошават разделенията, защото само богатите стават по-богати, а бедните в крайна сметка не получават нищо. Вашият коментар?

Не мисля, че има инструмент, който може магически да реши проблемите, но трябва да има правила, които да гарантират, че в България или Унгария парите не се пренасочват за съвсем други цели или се крадат. Трябва да се предприемат повече действия от името на Комисията по онези случаи, когато виждаме явна корупция. Защо в ОЛАФ работят само четирима души по 40 000 проекта в Унгария? Защо не се отделят повече ресурси за контролните органи? Ако трябва да похарчим допълнителен пакет за справяне с кризата с коронавируса от 750 милиарда евро, това също означава, че контролните органи като ОЛАФ, като Европол, като службата на Европейския прокурор трябва да разчитат на еквивалентна инжекция от персонал и ресурси, за да проверят адекватно тези средства. Също, ще трябва да разгледаме регистрите на бенефициентите във всички страни, за да можем да видим кой всъщност получава всички тези пари. Бях в Чешката република, за да проверя конфликта на интереси на премиера Бабиш и вече шест месеца се опитваме да разберем колко пари от ЕС всъщност е получил този конгломерат Агроферт за 2018 г. и е почти невъзможно за се разбере това. Това е нещо, което трябва да поправим.

И ние също трябва да сложим таван на сумата пари, която отделните бенефициенти могат да получат. Защо правим милиардери с финансиране от ЕС в някои страни от ЕС? Бабиш стана милиардер най-вече със субсидии от ЕС. Мисля, че трябва да въведем ограничение на земеделските субсидии, които някои хора получават. Селскостопанското финансиране е насочено към подпомагане на селските общности, за да могат дребните фермери да си вършат работата, не е предназначено да създава гигантски земеделски конгломерати, които притежават огромни земи.

Точно такъв е случаят в България. Малките собственици никога не виждат цвета на парите от ЕС – всичко отива в джоба на латифундистите. Но Комисията знае това, какъв е вашият коментар?

Моят коментар е: това трябва да се промени. Но останалите политически групи не искат да променят нищо в начина, по който работи селскостопанската политика.