България е осъдена за съдебен чадър над полицейско насилие

Европейският съд по правата на човека в Страсбург [ЕСПЧ]

България е осъдена да плати 15 000 евро обезщетение на жертва на полицейско насилие, което е останало ненаказано от националните съдилища. Това реши във вторник Европейският съд по правата на човека в Страсбург по делото “Ивайло Янчовичин срещу България” и удовлетвори пълния иск на жалбоподателя.

ЕСПЧ специално подчертава, че прокуратурата е направила всичко възможно, за да разследва случая, но съдилищата, които са гледали делото срещу полицая Т.В., изобщо не са преценили, че той е използвал неоправдана и прекомерна сила срещу Янчовичин.

Историята е прозаична. 26-годишният младеж е отведен в полицейския участък в Банско, тъй като прилича на описания от свидетел вандал, чупил лампи в центъра на града. Случката се разиграва вечерта на 29 април 2013 г. Янчовичин, брат му и техен приятел нямат документи и са отведени в полицейското управление, за да бъде установена самоличността им.

Българските съдилища приемат, че Ивайло започнал да псува и обижда полицаите. Той бил отделен в друга стая, където ритнал бюрото, на което един от полицаите пишел, а след това започнал и да размахва и ръце. Затова полицаят Т.В. го принудил да легне на пода с физическа сила. Младежът веднага започнал да крещи, че кракът му е счупен.

Янчовичин отрича да е обиждал полицаите. Казва, че си е разменил реплики с полицая Т.В., който започнал да го удря, свалил го на пода и го ритнал в коляното. Момчето било откарано с линейка в местната болница. Лекарите установяват, че капачката на лявото му коляно е извадена, има хематоми по лицето и лявото рамо.

Още на 30 април 2013 г. Янчовичин и майка му подават жалби до началника на полицията в Разлог. вътрешната проверка не открива проблеми. Материалите са изпратени до Районната прокуратура в Разлог, но всички магистрати от там се отвежда, защото са работили с Т.В. И казусът отива в прокуратурата в Благоевград. На 2 август 2013 г. тя образува разследване срещу Т.В. През декември полицаят е обвинен, че докато е изпълнявал служебните си задължения, е причинил средна телесна повреда на младежа.

В началото на 2014 г. делото влиза в Районния съд в Благоевград. Вещото лице по делото обяснява, че посоката на изкълчване на капачката предполага, че е имало пряк удар в коляното. Съдът обаче оправдава полицая с аргумент, че няма доказателства да е ритал младежа. Върху него била приложена полицейска техника, за да бъде обезвреден, тъй като обиждал полицаите. Присъдата е потвърдена от Окръжния съд в Благоевград.

И делото стига до Страсбург. Там Янчовичин се представлява от адвокатите Михайл Екимджиев, Катина Бончева и Снежана Стефанова. Пред съда в Страсбург правителството пледира, че нараняванията на Янчовичин не са достатъчно сериозни, за да представляват нечовешко и унизително отношение по смисъла на Конвенцията. Според властите Ивайло е получил нараняванията, докато му е прилагана полицейска техника за задържане, а силата не е била повече от необходимото.

Съдът в Страсбург обаче се произнася, че когато разследването, или съдебното следствие не са убедителни, той сам може да направи преценка на доказателствата. Страсбург отбелязва, че е под въпрос дали действията на Янчовичин, описани от националните съдилища, биха могли да се разглеждат като реална и неизбежна физическа атака срещу полицая, която е наложила използването на специална техника за физическо задържане. Дори да се приеме, че младежът е обиждал полицаите, то няма доказателства, че ги е застрашавал с поведението си.

Затова съдът приема, че срещу него е употребена неоправдана и прекомерна физическа сила и той е бил подложен на нечовешко и унизително отношение. Това не е било преценено правилно от националните съдилища и правителството трябва да понесе отговорност.

Адвокат Екимджиев: Този случай е важен в контекста на полицейското насилие от летните протести

“Решението на ЕСПЧ е изключително важно, тъй като е пряко относимо към множеството дела, водени пред различни съдилища по повод на полицейската бруталност, проявена в хода на протестите от миналото лято”, коментира пред “Сега” адвокат Екимджиев. Той допълни, че още през 1999 г. по делото “Асенов срещу България” Съдът в Страсбург прие, че когато дадено лице получи травми в полицейско управление, следствен арест или затвор, върху служителите, отговарящи за неговата охрана, е тежестта да докажат как са получени уврежданията.

“Въпреки това нерядко по подобни дела се стига до ситуации, при които няколко полицаи дават идентични, често пъти откровено неправдоподобни обяснения, написани като под индиго, и смятат, че поради липсата на външни свидетели отговорността за проявеното насилие ще им се размине”, каза адвокатът. И допълни, че “този глупав милиционерски номер все още минава, по-често пред прокуратурата, но за съжаление нерядко и пред някои съдебни състави”.

Екимджиев обясни и че решението на ЕСПЧ припомня, че в подобни ситуация върху държавата е тежестта да докаже не само причините за употребата на сила, но и че тя е била абсолютно необходима и пропорционална. “В ситуация като разглежданата, когато пострадалият е сам срещу трима полицаи в полицейското управление, е явно неправдоподобна тезата, че той се е държал заплашително и че травмата е причинена при опит на полицая да приложи техника за обезвреждане.

За съжаление по една или друга причина благоевградските съдилища са проявили криворазбрана институционална солидарност с насилника. По този начин толерират и дори стимулират възпроизвеждането на подобни недопустими практики”, заключи той.