България е сред нарушителите при сделките с Китай

Одиторите проучиха обхвата на китайските инвестиции в ЕС, идентифицирайки множество рискове както от политически, така и от икономически характер. [Shutterstock]

Петнадесет държави от ЕС, сред които и България, са нарушили правилата на съюза като са договорили двустранни търговски сделки с Китай като част от амбициозната инициатива на Пекин “Един пояс – един път” (BRI). Това става ясно от доклад, публикуван от Европейската сметна палата (ЕСП) в четвъртък (10 септември).

Одиторите са проучили обхвата на китайските инвестиции в ЕС, идентифицирайки “множество рискове”, както от политически, така и от икономически характер. Същевременно одиторите обръщат внимание на това как държавите от ЕС систематично нарушават общите си правила, заобикаляйки Европейската комисия, преди да подпишат търговски сделки с Китай.

Китай е сключил 15 споразумения на двустранна основа с държави-членки на ЕС като част от инициативата си “Един пояс – един път”. Това е мащабният план за развитие на Китай, включващ инфраструктура и инвестиции, обхващащи над 80 страни в Европа, Азия и Африка.

Сред държавите членки, подписали споразумения с Китай са България, Италия, Гърция, Естония и Хърватия. България е подписала споразумение с Китай през 2015 г. Целият списък вижте тук.

След консултации Европейската сметна палата установява, че ЕК не е била консултирана преди сключването на нито едно от споразуменията. По този начин се нарушава решението на Съвета от 1974 г., според което държавите от ЕС трябва да информират Еврокомисията за споразумения за сътрудничество, свързани с икономически или индустриални партньорства с трети държави.

Плаване без компас

В разговор с журналисти преди публикуването на доклада, водещият одитор, Анеми Туртелбум отбеляза как ЕС трябва да възприеме единен подход в работата си с втората по големина икономика в света. “Това, което виждаме в докладa, е системата “разделяй и владей” в рамките на ЕС. Имаме нужда от 27 играчи в един отбор”, посочи тя.

Според Туртелбум, разочарование за одиторите е дефицитът на публично достъпна информация и данни за китайските инвестиции в ЕС.

“Няма публично достъпен списък на официалните проекти на “Един пояс – един път”, нито опис на вноските на държавите членки във финансови институции, участващи в проекта”, каза тя.

“Няма изчерпателен анализ на риска и това ни води към въпроса дали ЕС се е запътил сляпо към Китай. Със сигурност изглежда, че плаваме без компас, тъй като не намерихме официален цялостен анализ на рисковете и възможностите за ЕС по отношение на инвестиционната стратегия на Китай”, коментира одиторът.

Европейската сметната палата иска да види значително повишаване на прозрачността по отношение на китайските инвестиции в Европа.

“Без ясна картина на текущото състояние на ситуацията големите проблеми като липсата на реципрочност или липсата на равни условия между европейските и китайските индустрии не могат да бъдат решени правилно”, подчертава Туртелбум.

Друг проблем, разкрит в доклада, е предполагаемото финансиране от ЕС по “Един пояс – един път”. Европейската сметка палата посочва, че през 2017 г. Европейската комисия е отпуснала 357 милиона евро по кохезионни фондове, за да покрие 85% от разходите за моста Пелешац в Хърватия.

Тогава властите в страната възложиха договора на китайски консорциум, ръководен от SOE China Road and Bridge Corporation.

“Този ​​мост беше финансиран от кохезионните фондове на ЕС, но въпреки това бе брандиран като част от китайската инициатива “Един пояс – един път”, отбеляза Туртелбум.

Притеснения около 5G

Доставката на китайско телекомуникационно оборудване за европейския пазар също се споменава в доклада, докато държавите членки заемат различни позиции по отношение на сътрудничеството си с Китай в областта на 5G.

Страните, политически обвързани със САЩ, възприеха враждебен подход по отношение на 5G срещу Китай. Сред тях са Чехия, Латвия, Естония, Полша и Румъния. Други държави като Германия и Белгия бяха предпазливи, но не и изрично враждебни.

Като част от инструментариума на Европейската комисия за 5G, публикуван през януари, Европейската комисия очерта редица необвързващи препоръки, сред които подобряване на стандартите за сигурност.

Те включват установяване на рискови профили на доставчиците въз основа на съгласуван набор от критерии, както и набор на различни доставчици. Докладът подчертава, че “произтича риск от киберзаплахи от страни извън ЕС”, препратка към Huawei.

Европейската комисия подготвя хармонизиран подход към 5G технологията в Европа с оглед на настоящите цели в областта, които включват пускането на 5G услуги във всички държави-членки на ЕС най-късно до края на 2020 г. Подходът включва и бързото изграждане на мрежата, което ще осигури “постоянно 5G покритие в градските райони и по основните транспортни пътища до 2025 г.”.

В проект на заключенията на Европейския съвет, видян от EURACTIV, лидерите на ЕС ще се споразумеят за бързо внедряване на 5G технологията в Европа преди края на годината, както и за съответните ограничения, приложими за високорисковите доставчици.

Европейския съвет ще се проведе на 24-25 септември, а срещата на върха между ЕС и Китай е насрочена за понеделник (14 септември).