ВСС избра Иван Гешев за главен прокурор

Иван Гешев [в. "Сега"]

Иван Гешев очаквано беше избран за главен прокурор на България с гласовете на 20 души от 25-членния Висш съдебен съвет късно в четвъртък (24 октомври). Последна дума по избора ще има президентът Румен Радев, който има право да наложи само едно вето. Ако Висшият съдебен съвет (ВСС) отново избере същия кандидат, държавният глава няма право да не подпише указ.

10-часовият избор беше проведен при драконовски мерки за сигурност, демонстрация пред пред сградата на ВСС в защита на Гешев и продължила цял ден блокада на Орлов мост от протестиращи срещу прокурора. Протестът започна като граждански, но след това в него се включиха известни представители на извънпарламентарната опозиция от “Демократична България”.

Заместник-главният прокурор Гешев беше безалтернативен кандидат. Той беше издигнат от всички 11 членове на Прокурорската колегия на съвета, но главната отговорност за тази промоция е на сегашния началник на държавното обвинение Сотир Цацаров. Единодушието на прокурорите във ВСС блокира възможността за издигането на конкурент на Иван Гешев. Правосъдният министър Данаил Кирилов отказа да се възползва от правото си на номинации.

Ако Радев подпише указа за Иван Гешев, той ще застане начело на прокуратурата през януари, когато изтича мандатът на Цацаров.

Вотът на Висшия съдебен съвет се проведе по-малко от два дни след препоръката на Европейската комисия за прекратяване на наблюдението върху България. И без това противоречиво решение на комисията “Юнкер” Иван Гешев щеше да бъде избран, защото подкрепата за него бе договорена отдавна. В този контекст обаче гласуването премина с похвали към Иван Гешев за изпълнените препоръки на ЕК, което обективно не е вярно. От 13 години България не показва воля за борба с корупцията по върховете на властта, а прокуратурата няма постигнати присъди.

Дори в последния си доклад комисията “Юнкер” беше записано, че “конкретно предизвикателство в българския контекст, пред което са изправени институции като новата агенция за противодействие на корупцията и прокуратурата, е нуждата институциите за борба с корупцията да спечелят общественото доверие и да си изградят репутация на независимост и професионализъм в работата си. Преди всичко гражданите трябва да могат да имат пълно доверие, че такива институции действат безпристрастно, при пълно зачитане на надлежните процедури и основните права, включително презумпцията за невиновност”.

ЕК настоява и реформа, която да направи фигурата на главния прокурор много по-отчетна. В момента ръководителят на обвинението е на практика недосегаем.

Притеснително признание за независимостта на българското правосъдие направи по време на заседанието на ВСС главният прокурор Сотир Цацаров, който има стар конфликт с председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.

Главният прокурор припомни на Панов, че е подкрепял неговата кандидатура за шеф на върховния съд и носи “вина” за избора му. Цацаров обясни, че кандидатурата на Лозан Панов е била предмет на разговори не само във ВСС, което е единственото място по закон, но и “в други две сгради”.Това постави много сериозно въпросът кои са тези сгради и дали висшите магистрати се избират само с политическа протекция..

Преди това Цацаров каза, че тази процедура с Лозан Панов по никакъв начин не се различавала от това, на което е бил подложен самият той, както и други висши магистрати. По закон Висшият съдебен съвет се състои от 25 члена, като 11 от тях се избират от политическите сили в парламента. Без санкцията на “политическите” назначения е невъзможно да бъдат избрани главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища.