ВСС не разбира какво е сбъркал пред Кьовеши за българските европрокурори

Лаура Кьовеши е шеф на европейската прокуратура. [STEPHANIE LECOCQ/EPA]

Макар и да има претенции за пълна прозрачност, Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет скри какво ще отговори на възраженията на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши по седем от десетте излъчени от България за европейски делегирани прокурори.

Кореспонденцията на Прокурорската колегия с Кьовеши е конфиденциална, беше мантрата, повторена многократно по време на заседанието на колегията в сряда (10 март). Затова и за публиката остана тайна какво точно пише Кьовеши, както и какво ще й отговорят. В прав текст бе обявено, че професионалните качества на кандидатите са тайна. От дискусията се разбра още, че членовете на колегията изобщо не разбират какво против има Кьовеши срещу седмимата българи, след като цялата процедура минала по европравилата.

Миналата сряда EURACTIV разкри, че Кьовеши е отхвърлила голяма част от пратените от България предложения. Възраженията на европейската прокуратура са пределно ясни – че това са хора, които нямат достатъчен професионален опит – един е съдия на районно ниво, трима са следователи, които никога не пледират пред съда, макар и да са част от прокуратурата, а трима са прокурори на ниско ниво, които не са се занимавали с дела за злоупотреби с евросредства, каквито ще са казусите на европейската прокуратура.

Тон за секретността зададе главният прокурор Иван Гешев. Той предупреди колегите си, че комуникацията с евпрокуратурата е през Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи и това я прави конфиденциална. “Трябва да не коментираме неща, които имат конфиденциален характер. Моментът за цялостен коментар е след финализиране на процедурата”, обяви Гешев. И дебело подчерта, че процедурата не е завършена, кандидатурите от България не са отхвърлени, а по тях само има допълнителни въпроси.

След това Гешев обяви, че Прокурорската колегия дължи отговори не заради себе си, или заради съдебната власт, а “заради професионалната биография и достойнство на цялото съсловие на прокурорите и следователите. Както и това на всички кандидати, които се явиха в тази процедура”.

Останалите членове на колегията влязоха в тона на главния прокурор. Един след друг обясниха как са провели възможно най-откритата и честна процедура, как са излъчили най-достойните кандидати, които отново биха подкрепили. Журналистите бяха обвинени, че са направили грешни интерпретации по темата и как изнасянето на имената на кандидатите ги представяло пред обществото като втора ръка магистрати (по думите на Гергана Мутафова).

Калина Чапкънова обясни как в Люксембург ще бъде пратена абсолютно цялата поискана информация. Тъй като в нея се съдържали данни за качествата и квалификацията, които кандидатите притежават, това било конфиденциално и Колегията няма как да обяви текста на отговорите си до Кьовеши. Според Чапкънова това е достатъчна публичност.

“Заседанието на колегията по избора беше 4-дневно, протоколът от него е 400 страници. Всичко е преведено и на английски. Нищо скрито-покрито няма в процедурата”, включи се в дискусията и Евгени Иванов. Той критикува европрокуратурата заради “процедурното й нетърпение”. “За мен е странна тая интерпретация и напрежението, което се появи”, каза Иванов. И допълни: “Надявам се това да е плод на нетърпение процедурата да свърши, а не на нещо друго. Ние направихме всичко по силите си, за да приключим процедурата бързо, открито и качествено”. Иванов не разви тезата си какво може да е това “нещо друго”.

Но посочи, че само 8 държави досега са приключили с номинирането на делегирани прокурори. Иванов предупреди, че развитието по този случай ще се отрази негативно върху прокурорите. “Не мога да си представя при друга процедура как качествените, читави и знаещи колеги ще бъдат мотивирани да се включат”, обясни той. После напомни, че колегията е провела процедурата в “недокомплект”. Като основната вина за това е на парламента, който повече от година не избира член на ВСС и държи колегията с един човек по-малко. Според Иванов колегията е направила повече от всичко по силите си за избора на делегираните прокурори.

“Надявам се най-после всички разбраха, че сме в хода на една неприключила процедура. Като приключи, ще можем да дадем официално изявление. Нормално е в хода на различни процедури да има въпроси за изясняване. Добрият европейски подход е, ако има въпроси за обсъждане, да бъдат обсъдени”, заключи Гешев. После колегията единодушно реши да отговори на Кьовеши.

Десетимата делегирани прокурори, които ще работят в България, по делата за крупни измами с евросредства, бяха избрани на 13 февруари. От всички над 30 участници в конкурса колегията от първи опит избра точно 10. За 7 от тях гласува и самият Гешев.

Ако се съди по критериите, обяснени от източника на EURACTIV в европрокуратурата, единствените кандидати, минали през ситото, би трябвало да са Бойко Калфин, Светлана Шопова-Колева, и Мая Ковачева.

Останалите избрани от прокурорската колегия са Бисерка Стоянова (следовател), Божидара Ганева-Димова (районен прокурор), Вероника Трифонова (районен прокурор), Димитър Беличев (следовател, командирован експерт в ОЛАФ), Христо Крачунов (районен съдия), Венцислав Фердинандов (районен прокурор, командирован в спецпрокуратурата), Мая Ковачева (градски прокурор) и Преслава Петкова (следовател).