Възможна ли е “орбанизация” на Австрия?

Унгарският министър-председател Виктор Орбан, австрийският канцлер Себастиан Курц и министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки на среща през 2020 г. [OLIVIER HOSLET]

“Орбанизацията” на Австрия се превърна в постоянен термин в австрийския политически дискурс. Но какво се крие зад твърденията за намаляване на независимостта на медиите и съдебната власт в алпийската страна?

Твърденията за “Орбанизация“ датират от скандалния видеозапис от Ибиса, който уличава тогавашния лидер на крайнодясната Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе в корупционни действия. Видеото изтече през май 2019 г.  Там се вижда как Щрахе се опитва да предлага щедри обществени поръчки на жена, представяща се за племенница на руски олигарх. Също така  Унгария е представена като модел за подражание на Австрия.

“Искам роля като Орбан“, казва Щрахе във видеото. “Искаме да изградим медиен пейзаж, подобен на този на Орбан.“, допълва той.

Две години по-късно канцлерът Себастиан Курц и неговата Австрийска народна партия бяха разкритикувани заради влиянието им върху австрийските медии и отношенията им със съдебната власт.

Обвиненията на опозицията са ожесточени:

“Партията на Курц се опитва да промени Австрия по подобие на авторитарния унгарски министър-председател Орбан“, каза федералният председател на Социалдемократическата партия  Кристиан Дойч пред EURACTIV.

“Точно като Орбан, канцлерът и партията му се опитват да поставят медиите под свой контрол”, подчерта Дойч и даде за пример пълния контрол на съобщенията, заплахите срещу журналисти и поставянето на правителствени реклами като примери за предполагаемото влияние в стил Орбан върху медиите.

Въпреки това, докато Австрия все още се класира значително високо в класацията на “Репортери без граници” за медийната свобода в световен мащаб в сравнение с други страни от ЕС, нейното положение постоянно се влошава през последните години.

Към момента страната се нарежда на 17-о място в света, като изпреварва много страни като Франция (34-то място) или Обединеното кралство (33-то място) и е далеч по-високо от Унгария, която е ва 92-ро място.

Съществуват обаче “събития, които са причини за безпокойство“, каза пред EURACTIV медийният анализатор от „Репортери без граници“ Фриц Хаусжел.

Той посочи съмнителни придобивания на медии и правителствена реклама като някои примери за тези тревожни събития.

Администрацията на Себастиан Курц, с която EURACTIV се свърза, за да коментира твърденията, не отговори.

Придобиване на медии

Изтеклият видеоклип от 2019 г. показа, че Щрахе иска да влезе в австрийския медиен пейзаж и да оформи австрийския политически дискурс в своя полза.

“Имаме някой, който не е бил активен в медийния сектор, преди да придобие значителни дялове от най-големите австрийски вестници“, каза Хаусжел.

В центъра на вниманието е инвеститорът в недвижими имоти Рене Бенко, чиито активи се оценяват на 4,7 милиарда евро. Бенко, който е поддръжник на Курц и за когото се смята, че принадлежи към най-близкото му обкръжение, е купил два от най-големите австрийски вестници само няколко месеца. Това се е случило преди “Ибисагейт”.

В момента той държи около 25% от две от най-големите австрийски медийни компании и има “изричното желание да стане по-активен съсобственик“, каза Хаусжел пред EURACTIV.

Когато Бенко искаше да купи имот от 60 милиона евро в сърцето на Виена, окръжният съд беше отворен специално за него през празниците и служител беше върнат от ваканция, за да прокара сделката.

Случаят породи твърдения, че това е в замяна на политически услуги.

“Щеше да има и други кандидати, но правителството предпочиташе този конкретен предприемач. Тук възниква въпросът дали един от елементите на тази така наречена “Орбанизация“ не е започнал да действа и в Австрия“, каза Хаусжел.

Правителствени реклами и PR апарати

Съществуват и други начини за въздействие върху медиите, включително чрез платени от правителството реклами във вестници.

През 2020 г. кабинетът пусна реклами на стойност 47 милиона евро в медиите, три пъти повече от предишното правителство. Благоприятните за правителството таблоидни медии станаха най-големите бенефициенти на огромния рекламен бюджет.

“Тук има припокриване, когато става въпрос за държавност и възлагане на реклами“, каза Хауджел.

Австрийските медии са финансово зависими от тези правителствени реклами, което ги поставя под натиск да представят по-благоприятно държавните дела.

“Поради начина, по който правителствените реклами се разпределят през последните години, много политически събития вече не достигат до медийната сцена“, обясни Хаусжел, като разкритикува зависимостта и ограниченията в много медийни компании.

Курц също така разшири правителствения PR-апарат до ниво, непознато досега – около 60 души са заети с това само в неговата администрация.

“Това определено е проблем“, коментира медийният анализатор, като посочи несъразмерността между правителствения PR апарат и намаляващия брой на редакционния персонал във вестниците. “Журналистиката е под значителен натиск“, подчерта той.

Разследвания срещу приближените на Курц

Откакто Курц, който навършва 35 години през август, пое канцлерството, много от най-важните политически постове бяха възложени на лоялни към него политици.

Един от проверяваните казуси е назначението на Томас Шмид за главен изпълнителен директор на холдинга Österreichische Beteiligungs AG, компания, която управлява инвестициите на държавата в компании с частична или еднолична публична собственост (вкл. притежава дялове в OMV, Telekom Austria, Österreichische Post и др.). Шмид е бивш главен секретар на Министерството на финансите и е близък довереник на канцлера. Той е имал отношение към преструктурирането на холдинга и на практика е участвал в съставянето на условията за кандидатите за поста, който впоследствие е поел.

Шмид е назначен в борда на ÖBAG през 2019 г., чрез пряка намеса на Курц и финансовия министър Гернот Блюмел.

От изтекъл чат се вижда, че Блюмел му пише, че “SchmidAG е готов“ веднага след решението за назначаването му и посочва, че са “семейство“. “Така или иначе можете да получите всичко, което искате“, уверява го Курц, на което Шмид отговаря: “Толкова съм щастлив, обичам моя канцлер“.

Прокуратурата обяви, че чатът може да намеква за потенциална търговия с услуги между двамата.

Системата на Kурц обаче започва да се разклаща. Към момента осем висши представители на неговата Австрийска народна партия са разследвани от прокуратурата по различни причини, в това число и финансовият министър Блюмел, и самия Курц.

В отговор партията на канцлера премина в офанзива. След обявяването на разследването срещу Блюмел през февруари Курц заяви във връзка с прокуратурата: “Има толкова много неправомерни действия, че вярвам, че има спешна нужда от промяна там.“

Много топ адвокати възприеха този ход като атака срещу независимостта на съдебната власт.

Кристиан Дойч от социалдемократите също разкритикува този ход и заяви пред EURACTIV, че атаките срещу съдебната система “застрашават демокрацията“ и “подкопават доверието“ в независимостта на съдебната власт.

Тирадите на Австрийската народна партия срещу прокурорите обаче продължават. Съвсем наскоро един от лидерите Август Вьогингер определи разследването срещу своите колеги от партията като “политически мотивирано“.

Конституционният адвокат Франц Мерли каза пред EURACTIV, че партията на Курц ще бъде добре да бъде посъветвана да “остави прокуратурата да работи на спокойствие“.

Въпреки скорошните скандали около мрежата на Курц, неговата партия все още може да разчита на значителна подкрепа от електората. В момента за нея биха гласували 33% от австрийците, а за най-големият му конкурент – социалдемократите, с 8% по-малко.

Традиция е партиите да си имат медии

Проблемът с влиянието на политиката в медийния сектор е феномен, който преследва Австрия дълго време. Например, има многократни спекулации за влиянието върху медийното отразяване  за работата на правителства, които са били под ръководството на социалдемократите.

Освен това Австрия има дълга традиция да поддържа партийни вестници – тенденция, която бе подсилена от цифровизацията.

Народната партия, социалдемократите и Партия на свободата управляват свои собствени онлайн вестници, въпреки че външният им вид е възможно най-неутрален, така че читателите често дори не са наясно, че това е партиен вестник. В някои случаи тези онлайн медии генерират повече важни за държавата новини от останалите медии.

Следователно влиянието на политиката върху медийния пейзаж не е нищо ново само по себе си. При правителството на Курц обаче може да се установи явно негативна тенденция.

“Проблемът не е възникнал при Курц, а само е подсилен от него”, заяви медийният анализатор.

Що се отнася до “орбанизацията“ на австрийската съдебна система, обаче, дебатът изглежда преувеличен. Атаката срещу съдебната власт засега е само вербална и във всеки случай Австрия е далеч от промяната си  в стил  Орбан.

“Мога само да кажа, че има тенденция политиката да се бърка в съдебната система. Но това не трябва да е лош знак, тъй като безусловната вяра в обективността на съдебната власт също не е най-доброто нещо за демократичното общество “, каза пред EURACTIV Александър Сомк, професор по право във Виенския университет.

“Към момента не можем да преценим до къде ще стигне тази тенденция”, допълни той.