Външните министри на ЕС почти договориха санкции срещу Беларус

Министрите на външните работи на ЕС, в кулоарите на неформалните разговори в Берлин, Германия, 28 август 2020 г. [EPA-EFE / Kay Nietfeld]

Външните министри на ЕС постигнаха политическо споразумение в Берлин в петък (28 август) за наказателни мерки срещу високопоставени поддръжници на беларуския президент Александър Лукашенко. Санкциите имат за цел да окажат натиск за провеждане на нови избори.

Според политическото споразумение бъдещите мерки за Беларус са насочени главно към обвинените за фалшифицирането на изборите и за насилието срещу протестиращите. Това обяви първият дипломат на ЕС Жозеп Борел пред журналисти в Берлин след срещата.

“Беларус не трябва да се превръща във втора Украйна”, добави той.

В момента ЕС обмисля забрана за пътуване и замразяване на активи на около 20 души, отговорни за репресиите срещу демонстрантите. Т

“Все още няма точна бройка, но засегнатите ще са около 20”, каза високопоставен служител на ЕС пред репортери след срещата.

Брюксел вече има оръжейно ембарго върху Беларус. През 2015 г. обаче в опит да подобри връзките си с Лукашенко, блокът облекчи икономическите санкции, които бяха в сила от 2004 г.

На въпрос на EURACTIV дали самият Лукашенко ще бъде в списъка, Борел не отговори директно и коментира, че не може да посочи точния брой или имена на санкционираните.

“Със сигурност те ще включват служители на високо равнище, но това ще зависи от развитието на ситуацията”, добави той.

Противниците на подобен ход се опасяват, че това може да усложни дипломатическите усилия за разрешаване на конфликта и да лиши ЕС от възможността отново да се намеси, ако е необходимо.

Решението беше засенчено от спор за политиката на ЕС относно санкциите.

Трите балтийски държави безуспешно пледираха да наложат забрани за влизане в страната и финансови санкции на значително по-голям брой лица.

“Става дума за доверието към ЕС”, каза литовският външен министър Линас Линкявичус преди разговорите. Той определи плановете на първо време блокът да санкционира само 15 до 20 души като твърде символични.

“Това определено не е достатъчно. Това не е сериозна реакция”.

Споразумение беше постигнато след четиричасова дискусия в четвъртък, насочена единствено към ситуацията в Беларус, където хиляди протестиращи искат нови избори от средата на август насам.

Срещата не доведе до реални решения, тъй като някои държави членки се опитаха да обвържат Беларус с дипломатическия отговор на ЕС към Турция.

След първия кръг от преговорите в четвъртък двама дипломати от ЕС потвърдиха пред EURACTIV, че заключенията относно Беларус са блокирани, поради което дискусията е отложена за петък сутринта.

Въпросните държави членки посочиха, че разбират необходимостта от налагане на санкции заради нарушения на правата на човека в Беларус, но подчертаха, че ценностите на ЕС трябва да се прилагат еднакво навсякъде.

Кипър индиректно заплаши да наложи вето на санкциите срещу Беларус, ако не бъде засилен натискът на ЕС върху Турция в контекста на напрежението в източното средиземноморие.

“Не искаме двойни стандарти”. Това каза кипърският министър на външните работи Никос Христодулидес в отговор на въпрос дали страната му ще се съгласи на санкциите срещу Беларус, ако не се наложат нови санкции срещу Турция.

Лукашенко заплашва да отвърне на удара

Същия ден в Минск Лукашенко заплаши да отвърне с реципрочни мерки в случай на налагане на санкции срещу страната му.

По време на посещение на фабрика за млечни продукти в източната част на страната, Лукашенко заплаши да прекъсне транзитните пътища през страната и да бойкотира литовските пристанища, ако бъдат въведени санкции.

“Възложих на правителството да представи предложение за преориентиране на всички търговски потоци от литовските пристанища към други такива”, обяви Лукашенко, цитиран от държавната новинарска агенция “Белта”.

Освен това той нареди на половината от армията на страната да влезе в бойна готовност в отговор на “идващите от Запада заплахи”, предаде “Белта”.

“НАТО започна учение точно до нашите граници. Какво трябваше да направя? Разгърнах и някои дивизии, поставих половината армия в режим на бойна готовност. Това не е евтино”, посочи Лукашенко

В Берлин германският канцлер Ангела Меркел коментира пред репортери, че се е опитала да разговаря по телефона с Лукашенко, но той е отказал.

Относно създаването на резерв от полицейски сили, по указания на Владимир Путин след искане на Лукашенко, Меркел коментира: “Надявам се такива сили да не бъдат сформирани”.