Управляващите признаха, че не могат да изпълнят исканията на Европа за реформа на прокуратурата

Главният прокурор Иван Гешев вече ще има и надзорник. [Юлия Лазарова/"Дневник"]

Управляващите от ГЕРБ признаха, че не могат да изпълнят исканията на Европейската комисия и Съвета на Европа за съдебната реформа, свързана с прокуратурата. Това излезе от думите на депутата Красимир Ципов по време на разглеждането в пленарната зала на ветото на президента върху промените в НПК, с които бе създаден специален прокурор за разследване на главния прокурор.

Ветото бе отхвърлено в сряда, 17 февруари, с гласовете на ГЕРБ и коалиционните им партньори “Обединени патриоти”.

“За първи път след постановяването на решението на съда в Страсбург по делото “Колеви срещу България” (с което се поставя въпросът за недосегаемия главен прокурор, б.а.) дебатираме сериозни промени в НПК. Тази тема наистина от 10 години стои на фокуса на вниманието на парламента, но едва днес се стигна до приемането на закон, който предлага решение”, обясни Ципов.

“Да, получихме много препоръки и от Венецианската комисия и от Съвета на Европа. Но всички те касаеха сериозни промени в конституционния модел. За да се постигне желаната от всички нас съдебна реформа, дебатът трябва да се води в рамките на промени в Конституцията. Но може ли днес да кажем, че ще постигнем този консенсус”, попита той, признавайки безсилието на управляващите да прокарат смислена реформа.

Според Ципов прокуратурата е единна, но не и централизирана, прокурорите са независими и няма възможност шефовете им да им спускат указания.

Според промените в НПК всеки прокурор с поне 12 години стаж може да се кандидатира за поста на специален прокурор. Номинации могат да правят и шестима членове на контролирания от главния прокурор Висш съдебен съвет. За да бъде избран спецпрокурорът, за него трябва да гласуват поне 15 души от 25-членния Висш съдебен съвет. Мандатът на новата фигура е 5 години и след края му, прокурорът ще може да избере дали да се върне в прокуратурата или да стане съдия.

Обвиненията срещу главния прокурор и заместниците му ще се внасят в Специализирания наказателен съд (СНС). Новият прокурор ще може да възлага отделни действия по разследването на следовател към спецпрокуратурата, а когато е във фактическа невъзможност сам да извърши дадено действие, шефът на спецпрокуратурата ще определя един от подчинените му обвинители, който да го направи. Отказите да се образува дело срещу главния прокурор, ще могат да се обжалват в съда.

Президентското вето бе защитено от БСП. Крум Зарков припомни, че предложението на ГЕРБ за спецпрокурор е оценено като абсурд и екстравагантност от правната общност в България и от Европа. Той нарече срамна комуникацията на управляващите с Венецианската.

“Това (спецпрокурорът, б.а.) ще е неефективно и по погледите ви личи, че и вие много добре го разбирате. Големият проблем е, че прокуратурата функционира по начин, който позволява намеса във вътрешното убеждение на магистратите”, посочи Зарков от парламентарната трибуна. Каза още, че не е регламентирано какво означава, че главният прокурор осъществява “методическо ръководство” върху дейността на всички прокурори.

Депутатът посочи още, че трябва да се прекрати фактическото влияние на главния прокурор във Висшия съдебен съвет и прокурорската му колегия.

От БСП се изказаха и Филип Попов и Явор Божанков. Първият посочи, че “в този законопроект за пореден път проличават ясно уродливите контури на срутището ГЕРБ”. Втория каза, че “станахме експерти в замазване на очите на Венецианската комисия. С 200 ги излъгахте, по израза на премиера”. И нарече новия спецпрокурор куха фигура, която няма да върши работа, а ще помогне на статуквото да запази сигурността си.