Гешев иска ЕК да наблюдава България по-сериозно

Иван Гешев отговоря на журналистически въпроси след изслушването си в комисията ЛИБЕ. [EURACTIV]

Главният прокурор Иван Гешев настоява за по-сериозен диалог с европейските институции и по-сериозно наблюдение върху България по новия механизъм на ЕК ва върховенството на закона. Това обяви самият Гешев на излизане от изслушването си в мониторинговата група на комисията ЛИБЕ на европейския парламент. Той отправил тази препоръка и пред европейските депутати, макар и да „не се чувствам горд като българин да го кажа“.

Гешев повтори тезите си, които лансира от известно време, че през последните месеци (разбирай откакто ГЕРБ не са на власт, б.а.) „сериозно се заличава постигнатият напредък на България по линия на върховенството на правото и правата на човека“. По думите му има притеснителни тенденции, които не е виждал след 1994 г.

Запитан дали с искането си за по-сериозно наблюдение поставя под въпрос европейското финансиране на България, което е обвързано с върховенството на закона, Гешев обясни, че не иска еврофондовете да бъдат спирани, но за проблемите трябва да се говори, за да бъдат решавани.

„С бързи крачки вървим към престъпността от началото на 90-те години“, посочи Гешев, който обичайно недоволства, ако друг отправи някакви критики в Брюксел и се е изказвал и за прекратяване на наблюдението на ЕК върху България. След това изреди, че „освен корупцията по високите етажи, което е хроничен проблем, се възраждат десетки други проблеми – телефонните измами, кражбите, организираната престъпност, убийствата“.

Според Гешев това е част от липсата на взаимодействие между институциите и войната със съдебната власт. Той нееднократно посочи МВР в контекста, че не си взаимодейства както трябва с държавното обвинение и се опитва да изземва правомощията на съдебната власт, заобикаляйки закона. МВР той обвини и че не докладва на прокуратурата случаи, включително и когато работи срещу малцинствени групи и инвалиди.

Гешев не приема и да се „развива теорията, че прокуратурата е виновна за всичко“. Наказателното правосъдие е 10% от цялото, посочи той и додаде, че 96% от наказателните дела приключват с осъдителни присъди. Гешев обаче пропусна да отбележи, че останалите 4% са точно така наречените знакови дела, по които прокуратурата обичайно се проваля. Не стана дума и за делата, които се държат на трупчета по някаква причина. Но пък главният прокурор подчерта, че основните интереси не са в наказателните дела, а в административните, търговските и гражданските.

„Проблемът е в много органи, проблемът е в МВР, проблемът е в съда, в процедурите, в отговорността на магистратите. Български магистрат не може да бъде наказан за почти нищо“, продължи Гешев. Това всъщност се видя и по него самия, тъй като Висшият съдебен съвет отказа дори да разгледа по същество искането на служебния правосъден министър Янаки Стоилов за предсрочното му освобождаване. От коментарите на Гешев пред журналистите в ЕП в четвъртък, 27 януари, за пореден път стана ясно, че той няма намерение да подава оставка. Но пък посочи, че всеки прокурор има право да го разследва. Той заобиколи въпроса и дали персонално в него има доверие, като обясни, че като главен прокурор, ако не го харесват, значи си върши работата както трябва.

По думите му политиците всъщност не ги е грижа за отчетността на прокуратурата, тъй като годишният доклад за дейността й за 2020 г. е внесен в парламента миналия май, а още не е разгледан от депутатите.

„Неофициалната цел на съдебната реформа никога не е била ефективността на съдебната система, а някаква политическа цел. Но ние сме готови да участваме в тази реформа. Надявам се някой да ни попита, да попита съда, да попита следователите“, посочи главният прокурор.

От думите му стана ясно още, че евродепутатите са го питали за делото „Барселонагейт“. По него обаче няма развитие, защото Испания все още не е отговорила на европейските заповеди за разследване, пратени й от българската специализирана прокуратура.

Гешев бе попитан от репортерите и за списъците с хора от властта, които имат недекларирани имоти и сметки в чужбина. За тях не веднъж говори вътрешният министър Бойко Рашков. Главният прокурор отговори, че нито той, нито жената до него, имат такива. „Когато г-н Рашков каже едно нещо, което се окаже вярно, ще направя подробно интервю с Вас“, обеща главният прокурор на журналиста.