Европейските институции разследват българските „златни паспорти“

[Media News BG]

Съветът на Европа и Европейската комисия вече проявяват жив интерес към схемите за продажбата на българско гражданство срещу инвестиции, научи EURACTIV България. В края на ноември ДАНС е изпратила писмо до Министерството на правосъдието с настояване да се събере и предаде цялата информация за получателите на паспортите. След това тази информация ще бъде предадена за анализ на Съвета на Европа и ЕК.

Въпреки всички възражения от Брюксел срещу практиката България да предоставя т.нар. „златни паспорти“ и надвисналата заплаха от наказателна процедура, бившите управляващи от ГЕРБ не я прекратиха, а просто я ремонтираха по предложение на ДПС.

През октомври 2020 година ЕК изпрати писмо до властите в София, с което бе изразено очакването схемата да бъде преустановена. Това не се случи. Веднага след това Европейският парламент призова с резолюция държавите от ЕС незабавно да спрат продажбата на паспорти на ЕС.

В началото на 2019 г. Европейската комисия излезе с доклад, с които изброи многобройните лоши практики при продажбата на гражданство от българските власти.

Малта, Кипър и България са единствените членки на ЕС, в които действат програми за продажба на гражданство. Според доклада на ЕК, публикуван в началото на 2019 година, тези три държави не правят достатъчни проверки на произхода на богатството на хората, които си купуват гражданство. В други 20 държави от ЕС има схема за издаването на разрешения за пребиваване на инвеститори.

ЕК вече започна наказателна процедура срещу Кипър и Малта заради „златните паспорти“. Според Комисията продажбата на гражданство не е съвместимо с принципа на лоялно сътрудничество, залегнал Договора за Европейския съюз. Това също така подкопава целостта на статута на гражданството на Съюза.

Схемата със “златните паспорти” съществува в България от 2013 г., но става популярна сред чужденците едва през 2016 г. по време на второто правителство на Бойко Борисов.

През 2019 г. ДАНС направи проверка на инвестираните средства в страната от притежателите на “златните паспорти”. В резултат на това агенцията поиска да бъде отнето гражданството на няколко души – руснак, трима египтяни, пакистанец и йорданец. Те са придобили гражданство, купувайки държавни ценни книжа, но са ги продали веднага след като са си взели паспорта.

Две години по-късно ДАНС изиска същата тази информация от Министерството на правосъдието, за да я предаде на европейските партньори.

Поводът за подновения европейски интерес по темата е факта, че от близо година и половина България е започнала да изпълнява специален проект по Програмата за подпомагане на структурните реформи на Европейската комисия. Целта на проекта е да се ограничат рисковете от изпиране на пари и финансиране на международния тероризъм.

По тази линия е изискан анализ на рискове от придобиването на гражданство срещу инвестиции от неподходящи хора, които след това с българския си паспорт ще получат достъп до всички страни от ЕС.

Анализът ще се извърши от Съвета на Европа, който ще наема на външни експерти по сигурността и процедурите за предоставяне на паспорти. Те изискват от България цялата налична информация, в това число брой на получателите на паспортите, тяхната националност и структура на инвестициите.

През ноември в интервю за EURACTIV тогавашният служебен правосъден министър Иван Демерджиев каза, че България е раздавала паспорти с “изключително голяма лекота и без нужните проверки на инвестициите“.

“Тук не говорим за класически инвестиции, които развиват икономиката на България, а за поставянето на едни пари, понякога виртуални, за няколко дни на едно място, които след това се прибират. Това е една унизителна система, която е продължавала, защото е носила и облаги на хората, които са я правили“, каза Демерджиев.

Той обясни, че министерството е пуснало сигнал до ДАНС да провери голяма част от съмнителните случаи.

„Ясно е, че в тази схема са участвали политици. Сферите на влияние по отношение на българското гражданство и кой е упражнявал това влияние е ясно на голяма част от българското общество“, каза Демерджиев и допълни, че отпадането на тази схема е е залог за приемането на България в Шенгенското пространство.