Изтекъл документ на ЕС критикува върховенството на закона и медийната свобода в Сърбия

Мъж чете местен всекидневник от 1 юни 2011 г. със снимка на Ратко Младич на първа страница пред местен павилион в Белград, Сърбия. [Koca Sulejmanovic/EPA/EFE]

Печатните медии в Сърбия, които най-често нарушават журналистическия кодекс за професионално поведение, продължават да получават публично финансиране. Това предупреждава вътрешен документ на ЕС получен от EURACTIV. Той пресъздава мрачната картина за състоянието на демокрацията в балканската страна, която е кандидат за член на ЕС.

Неофициалният документ от 23 страници с логото на Съвета на ЕС представлява шестият доклад от рамката за преговори на Сърбия във връзка с главите „Съдебна система и основни права“ и „Правосъдие, свобода и сигурност“. Документът е от 28 май и е съставен въз основа на информация от Сърбия, но стъпва и на данни от международни организации и гражданското общество.

Докладът вероятно ще бъде обсъден от посланиците на ЕС в петък (4 юни).

С дипломатичен тон документът посочва, че Сърбия трябва да ускори реформите в ключови области. Специално са споменава необходимостта от укрепване на независимостта на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, свободата на медиите, и борбата с военни престъпления.

Завършването на конституционната реформа, която трябва да гарантира независимостта на съдебната система, беше планирано за 2017г. Тогава гражданите на Сърбия трябваше да гласуват на референдум за предложените конституционни промени. Въпреки това конституционната реформа продължава да се бави. Това има последици върху изготвянето и приемането на законодателството. което остава без ясна конституционна основа.

Натиск върху съдебната система

В документът на ЕС се посочва, че натискът върху съдебната система и прокуратурата все още е голям.

„Правителствените служители, включително на най-високо ниво, както и членовете на парламента, продължават редовно да коментират публично текущи разследвания или съдебни производства, както и отделни прокурори и съдии. Информацията, която изтича при разследванията и делата, се използва от таблоидите. Това води до дискредитиране на членовете на съдебната власт или прокуратурата“, пише в текста.

По отношение на тежкото наследство от югославските войни, документът посочва, че Сърбия продължава многократно и публично да оспорва присъдите на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНСЮ), включително на най-високо ниво.

„По отношение на проблемите в съдебното сътрудничество, общата работа с Хърватия не доведе до значителни резултати. Сърбия все още не е изпълнила решението на Босна и Херцеговина в случая с генерал Джукич“, пише в документа.

Новак Джукич, който беше осъден в Босна за клането в Тузла през 1995 г., живее в Сърбия. Той ще може да се яви в Белградския висш съд най-рано през септември 2021 г. заради психичните си проблеми, които бяха установени след медицински преглед.

В неофициалният документ се посочва също, че след изтичането на националната стратегия за борба с корупцията (2013 – 2018 г.), Сърбия няма действаща стратегическа политическа рамка и механизъм за координация.

Законът за предотвратяване на корупцията влезе в сила през септември 2020 г. Групата държави срещу корупцията (GRECO) направи оценка на закона и отбеляза, че той има недостатъци, които биха могли да застрашат прилагането му. През ноември 2020 г. GRECO констатира, че от 13 препоръки само две са изпълнени изцяло, десет частично и една все още не е изпълнена.

Според документа на Съвета на ЕС правителството се забавя с приемането на изменения в Закона за достъпа до информация с обществено значение.

Няма особен напредък и с медиите

Относно ситуацията с медиите, в документа се казва, че правителството е създало нова работна група за безопасността на журналистите. През март 2021г. обаче повечето медийни асоциации са се оттеглили от групата заради липсата на официална реакция срещу вербалните нападения над журналисти в контекста на случая „Беливук“.

Известният футболен хулиган и криминален бос Велко Беливук, заедно с привърженици  на белградския футболен отбор „ФК Партизан“, окупираха наскоро медийните заглавия в Сърбия. Според  „Свободна Европа“ случаят „Беливук“ е предизвикал множество обвинения – въз основа на различни степени на доказателства – на официални връзки с организираната престъпност.

Някои от най-разпространените доклади включват лостовете за сигурност и политическа власт, включително управляващата партия на президента Вучич. След ареста на Беливук миналия март, опозицията призовава за разследване на предполагаемата му връзка с правителството.

В неофициалния документ се споменава за честия отказ на институциите да разкриват информация, което продължава да възпрепятства работата на журналистите. През декември 2020 г. Специалната група за финансови действия (FATF) изрази опасения по отношение на твърденията, че през юли 2020 г. Сърбия е използвала неправомерно закона за предотвратяване на изпирането на пари и финансиране на тероризма. Подозренията са, че властите се опитват да ограничат или принудят гражданското общество да смекчи критиките към правителството.

Има и проблем със специалната комисията, която отговаря за разглеждането на три дела, свързани с убийства на журналисти. В документа на Съвета се посочва, че през септември 2020 г., по процедурни причини, апелативният съд е отменил присъдата срещу обвиняемия за убийството на журналиста Славко Чурувия. В момента тече нов съдебен процес.

Славко Чурувия е сръбски журналист и издател. Убийството му на 11 април 1999 г. в Белград предизвиква широко осъждане и международно възмущение. Разследват се и другите две убийства на журналистите Милан Пантич и Дада Вуяшинович.

Според докладите, Бюрото за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) установи, че повечето телевизионни канали с национално покритие и вестници популяризират политиката на правителството. Малкото медии, които предлагат алтернативни възгледи, са имали покритие с ограничен обхват.

Регулаторният орган за електронните медии (REM) прецени, че голяма част от ефирното време е дадено на предубедени политически анализатори. Местна организация на гражданското общество (ОГО) изчислява, че в периода юли 2020г. – февруари 2021г., 92 % от ефирното време по националните новинарски програми са дадени на членове на управляващата коалиция. В (61%) от времето те са били представени в неутрална или (38%) в положителна светлина. Само 8% от времето е било дадено на членове на опозицията, която е представена предимно отрицателно (63%).

В неофициалния документ се казва, че печатните медии с най-много нарушения на журналистическия кодекс, продължават да получават публично финансиране. В момента се водят няколко правни спора, в които участва Телеком Сърбия. Мажоритарен собственик на телекома е държавата. Споровете са с частни компании, а решения се очакват от сръбските регулаторни органи.

Заплахите срещу журналисти са сериозен проблем

Случаите на заплахи и насилие срещу журналисти продължават да будят безпокойство. Повечето медийни асоциации се оттеглят от групата за безопасност на журналистите през март 2021 г., Те се позовават на изказвания, подбуждащи към омраза и очернящи кампании срещу журналисти и представители на гражданското общество, включително от ръководителя на управляващата партия в парламента. Независимите медийни организации посочват оглушителното мълчание на другите членове на работната група по отношение на атаките срещу разследващия портал KRIK,  който се занимава с корупция и организирана престъпност.

В неофициалния документ на Съвета на ЕС се посочва още, че Сърбия трябва да осигури пълното прилагане на медийните закони и да засили независимостта на Регулаторния орган за електронни медии. Целта е да се осигури прозрачно и справедливо държавно съфинансиране на медийното съдържание, което да обслужва обществения интерес, да увеличи прозрачността на медийната собственост и рекламата.