Йотова, Цацаров и Гешев водят битка в Брюксел за отпадането на мониторинга

На подиума: Гешев, Цацаров, Емил Радев, Уилям Слийд, Георги Чолаков, Иван Магдалинчев. На първи план в гръб: Илияна Йотова. [(Георги Готев)]

Действащият главен прокурор Сотир Цацаров и неговият приемник Иван Гешев участваха днес (2 декември) в конференция в Европейския парламент, имаща за цел да убеди страните-членки в необходимостта от отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка.

В залата обаче буквално всички присъстващи бяха българи, с изключение на един представител на Европейската комисия.

В делегацията влизат също вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев. В събитието, организирано от депутата от ГЕРБ Емил Радев, присъстваха български евродепутати, като на трибуната намериха място Ангел Джамбазки от ВМРО и Илхан Кючук от ДПС. Видеоприветствие отправи еврокомисарят Мария Габриел. От БСП присъства Цветелина Пенкова, а Радан Кънев, евродепутатът от “Демократична България”, който се противопостави на избора на Гешев, отсъстваше.

Присъстваха екипи на шест български телевизии, дошли като гости на Емил Радев, но неизвестно защо, българските журналисти, постоянно пребиваващи в Брюксел не бяха получили покани.

Основните послания се повтаряха при всички изказали се, някои от тях бяха само по-колоритни. Емил Радев зададе тон, наричайки докладите по мониторинга “инструмент за атака срещу България и Румъния”, аргументирайки се, че на тях се позовават противниците на членството на тези страни в Шенген. По-късно Джамбазки доразви тезата, казвайки, че с безкрайните опашки по границата страни-членки искали да отслабят българската конкурентоспособност.

Йотова обясни, че в първоначалния период след въвеждането му, механизмът е бил полезен, но след това по нейни думи медийният интерес заглъхнал, а докладите се превърнали във вътрешнополитически инструмент. Тя припомни, че като евродепутат се е борила за отпадане на мониторинга, и на журналистическия си опит, за да развие идеята, че медиите са загубили интерес към темата.

В дългата си реч Йотова каза нещо, което очевидно изразява опасенията на властите в София. Говорейки за бъдещия механизъм за мониторинг на всички страни членки за съблюдаване на върховенството на закона, тя коментира: “В никакъв случай аз не съм съгласна окончателното отпадане на механизма за сътрудничество и проверка към България и Румъния да бъде поставено в зависимост от сроковете на приемане на този нов механизъм”.

Тя добави, че редица страни-членки се противопоставят на този нов механизъм, който се предлага от комисията. От друга страна, тя припомни, че Полша и Унгария се под механизма на на член 7 на Договора на ЕС, което също усложнява бъдещето вземане на решение.

Йотова изказа скептични очаквания от Съвета на ЕС, който трябва да вземе решение за отпадането на мониторинга: “Аз на този етап на мога да преценя какъв ще бъде документът, който Съветът трябва да приеме, и как да го приеме този документ, защото никъде тази процедура не е разписана”.

Тя каза още, че е крайно време в ЕС де се престане с двойните стандарти и да има унифицирани критерии към всички страни-членки. Обръщайки се към Уилям Слийт, директор на дирекция „Граждани, миграция и Съюз на сигурността“ на Европейската комисия, тя каза, че Комисията е хвърлила ръкавица към българските власти сами да се справят, и че те ще се справят.

Слийт каза, че докладът от октомври е отбелязал, че напредъкът на България е достатъчен за изпълнение на ангажиментите, поети от страната при членството й през 2007 г.

“Сега сме във фаза консултации с Европейския парламент и Съвета, преди Комисията да вземе окончателно решение”, каза той.

Той подчерта значението на сътрудничество в рамките на международната екпертиза, назовавайки Венецианската комисия на Съвета на Европа, по това, което нарече „чувствителния въпрос за контрола над главния прокурор“. България е поискала становището на Венецианската комисия и е особено важно да се съобрази с него, каза той, добавяйки, че това становище ще бъде готово след дни.

Също така, представителят на Комисията изтъкна значението на „новия съвет за сътрудничество и координация“ (Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона и на Съвет за координация и сътрудничество), който би следвало по думите му да допринася за бъдeщия диалог между Комисията и България.

Гешев засегна същата тема, като каза, че този механизъм, който ще функционира след отпадането на сегашния мониторинг, следва да осигури запазване на постигнатия напредък и продължаването на наблюдението на национално ниво, както и докладване пред българското общество по показатели като борба с корупцията и борба с организираната престъпност.

“Българската държава е поела ангажимент и ще изпълни препоръките на Венецианската комисия за въвеждане на механизъм за отговорност на главния прокурор в рамките на българската конституция”, каза Гешев.

В изказването на Цацаров прозвуча предупреждение срещу тези у нас, които смятат, че нивото на корупция и организирана престъпност не позволява премахването на мониторинга. “Време е гласовете у нас, които са за запазване на действието на механизма, независимо дали идват от политически сили, дали идват от отделни висши магистрати, поне сега, поне веднъж да загърбят политическата конюнктура, личните страхове, личните интереси, и да се насочат в посока общо мислене за националните интереси и достойнство на страната ни”, каза той.

По-ярко изрази същата мисъл евродепутатът Александър Йорданов (СДС, ЕНП).

Той каза че високата оценка на Комисията била оценка за главния прокурор Сотир Цацаров и за неговия заместник Иван Гешев, и продължи: “Затова намирам политическата атака срещу тях в България като крайно недостойна и петняща името на нашата страна. Това не бива да го допускаме, не заради някаква криво разбрана национална гордост, а просто защото сме европейци и така не се прави в ЕС. Не се пускат някакви учили-недоучили, знаещи-недознайващи полици и политиченца да клеветят хора, които реално работят в България за тази държава”.

Йорданов разкритикува журналисти, които не назова по име, които по негови думи или премълчават успехите, или ги преиначават. Като пример изрази неясната мисъл, че терминът “преразглеждам мониторинга” означавал, че мониторингът е премахнат.