Китай може да бъде съден за укриването на истината за Covid-19

Експерти по международно право твърдят, че Китай може да бъде съден за нарушаване на стандартите на Световната здравна организация при кризата с Covid-19. Държавата не е спазила задълженията си за навременно уведомяване и обмен на информация за коронавируса ( чл. 6 и 7 от Международните здравни регулация).

Това коментира адв. Питър Дзенг, който е специалист по международно право и е представлявал редица държави пред международните арбитражи (Украйна срещу Русия, Филипините срещу Китай и други).

Ако Китай се беше съобразил с тези задължения, днес вероятно би имало в пъти по-малко случаи на COVID-19, отбелзват редица специализирани правни издания. Юристите посочват предпоствки, че Китай „може и трябва да бъде съден за огромните щети, нанесени на света“.

“Юристите идват“, предупреждават Джеймс Краска и Чарлс Стоктън, които са преподаватели в американския Военноморски колеж.

Аргументите на учените

Съществуват редица доказателства, че китайското правителство е укривало ключова информация за избухването на епидемията в Ухан в продължение на седмици, докато не стане твърде късно. Има доказателства за подаването на сигнали от страна на местните лекари до официални експертни проучвания.

Още на 2 януари китайското правителство вече знаеше, че вирусът е отговорен за предизвикване на болест, която води до фатален изход при нарастващ брой пациенти, както и че може да се предава човек на хора. Въпреки това Китай реши да информира Световната здравна организация едва на 21 януари.

Това забавяне струваше на много държави време, което им беше необходимо, за да предотвратят разпространението на смъртоносната зараза на своя територия.

Епидемиологичен модел, създаден от Университета на Саутхемптън, установява, че ако Китай е действал отговорно (с една, две или три седмици по-бързо), броят на засегнатите от вируса щеше да бъде намален съответно с 66 процента, 86 процента и 95 процента.

“С неспазването на своите правни ангажименти към Международните здравни разпоредби, Китайската комунистическа партия освободи глобалната зараза с нарастващи материални последици”, пише аналитичната платформа War on the Rocks.

Съгласно разпоредбите за отговорностите на държавите, китайското укриване на важна информация за COVID-19 е в нарушение на международните й задължения съгласно Международните здравни разпоредби от 2005 г. Това е договор, създаден под егидата на Световната здравна организация, припомня Джеймс Краска.

Договорите са, за да се спазват

Договорът е изготвен именно, за да подпомогне на международната общност в борбата с разпространението на инфекциозни заболявания. Тя се прилага за всяка болест, “която представлява или би могла да причини значителна вреда на хората“, или за всяка „извънредна ситуация на общественото здраве от международна загриженост“. Последното се отнася до всяко „“извънредно събитие“, което може да представлява „риск за общественото здраве за други държави чрез международно разпространение на болести“ и което “потенциално може да изисква координиран международен отговор”.

Съгласно член 6 от договора Китай има задължението да информира СЗО за вирусното огнище в рамките на 24 часа след определяне на естеството му. Член 7 също задължава Китай да продължи да предоставя “навременна, точна и достатъчно подробна и налична информация за общественото здраве“.

Международният съд (МС) от своя страна приема, че никоя държава не може “съзнателно да разреши нейната територия да бъде използвана за действия, противоречащи на правата на други държави“. Китай е задължен да гарантира, че от нейна територия не се причиняват вреди на правата на други държави. Когато вредните действия са били извършени от лица, упражняващи публична власт, деянията могат да бъдат отнесени към държавата.

Китай е отговорен за своите държавни служители, които са цензурирали лекарите за вируса. Това е повторение на отговора на епидемията от SARS през 2003 г., пише списание „Smithsonian“. В него се казва, че “китайските апаратчици първоначално се опитват да прикрият епидемията, създавайки световен скандал.”

“Всеки път, когато държава извърши международно незаконно поведение, тя трябва да изплати обезщетения на пострадалите за претърпените от тях вреди. По този начин Китай може да е задължен да плати обезщетения за това, че не е своевременно да уведоми СЗО за епидемията“, посочва eвропейското издание за международно право EIJL.

Държавата-нарушител може да бъде осъдена да изплаща обезщетение “за понесена загуба, която не би била покрита с реституция в натура или плащане вместо нея.

Искането за обезщетение изисква причинно-следствена връзка между предполагаемото нарушение на международно задължение и вредата, понесена от пострадалите държави.

Коя държава ще се осмели да съди Китай?

Като начало, ще приеме ли Китай задължителен арбитраж? Независимо от това, пострадалата държава може да направи необходимата стъпка, за да поиска компенсации от Китай чрез опитни експерти, посредничество или помирение.

Експертите търсят основание за юрисдикция на международен съд или трибунал, който да накара Китай да отговоря за тези нарушения. Някои от тях посочват механизма за уреждане на спорове в член 56 от Международните здравни разпоредби , но този механизъм предвижда арбитраж само в случай, че Китай се съгласи. Няма нужда да се казва, че това е много малко вероятно.

Съществува обаче и друга правна основа: Член 75 от правилника на Световната здравна организация предвижда: “Всеки въпрос или спор относно тълкуването или прилагането на този правилник, който не е уреден чрез преговори или от СЗО, се прехвърля към Международния съд…“ Подобна процедура се следва по дело Украйна срещу Русия.

По-трудният въпрос е как една държава може да аргументира оплакването си от поведението на Китай като тълкуване или прилагане на нормите на СЗО?

Специалистите по международно право припомнят, че са налице потенциални искове съгласно нормативите на СЗО. Една държава може да се опита да претендира нарушения на Международните здравни разпоредби чрез членове 21 и 22 от Правилника на СЗО. Тези норми представят на СЗО право да приема регламенти, които “влизат в сила за всички членове след надлежно уведомяване“

Държавите могат също да се позоват и на член 64, който гласи:

“Страните членки са длъжни да дават на СЗО своевременна, точна и достатъчно подробна информация за общественото здраве, достъпна за брой случаи и смъртни случаи“. Правните експерти смятат, че на базата на тези разпоредби Китай може да бъде предаден на Международен съд

Въпреки че Китай обяви край на епидемията и почти не съобщава за нови случаи на зараза, журналистически разследвания и доклади на разузнаването на различни страни съобщават за нови смъртни случаи, чиито брой е в пъти по-висок от официалните данни на Пекин.