Лаура Кьовеши ще дойде в България съвсем скоро

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши [Л] и комисарят по правосъдието Дидие Рейндерс при старта на ЕППО в Люксембург, 1 юни 2021 г. [Twitter акаунт на Дидие Рейндерс]

Във вторник Европейска прокуратура (ЕППО) официално започна работа. Новосъздадената институция започва дейност точно навреме, за да следи харченето на стотици милиарди евро в ЕС за възстановяване от Covid-19.

Базираната в Люксембург прокуратура е ръководена от румънката Лаура Кьовеши, която има за задача да предприеме мерки срещу злоупотребата с европейски средства. Кьовеши нарече стартирането на ЕППО “исторически момент” и обяви: “Нашата цел е икономическата и финансовата престъпност. Не се заблуждавайте, това е най-честата заплаха за едно демократично общество.”

Във вторник Кьовеши съобщи пред БНР, че съвсем скоро ще дойде на посещение в България.

Второ посещение на Кьовеши в София

През март 2017 година Кьовеши дойде на първото си посещение в страната, като тогава тя бе звездата на румънския модел за преследване на корупцията по върховете на властта. Поканата към нея тогава бе отправена от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, а срещу Кьовеши имаше много остри публикации в медиите, близки до тогавашния депутат от ДПС и бизнесмен Делян Пеевски.

Второто посещение на Кьовеши в страната се очакваше през пролетта на 2020 година, но пандемията отложи тези планове.

Сегашното й посещение в България ще мине под знака на проблемите й с българския Висш съдебен съвет (ВСС) и главния прокурор. България има квота от 10 делегирани прокурори към ЕППО, но шестима кандидати бяха отхвърлени от Кьовеши, защото не покриваха изискванията за заемане на позицията.

Това може да минира усилията на Европейската прокуратура да разкрива престъпленията с европейските средства в България. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е контролирана от Иван Гешев, но така и поема иницитивата за попълване на квотата.

Екипът на румънката трябваше да започне работа в края на миналата година, но забавянето на 22-те участващи държави-членки на ЕС, които номинират прокурори, отложи началото на Европейската прокуратура. Дори сега Словения и Финландия все още не са посочили своите делегирани прокурори, които ще преследват злоупотребата с европейски средства на терен.

Уникален орган

Еврокомисарят за прозрачността, Вера Юрова, нарече ЕППО “уникален орган”, който запълва празнина в борбата на ЕС срещу измамите. В изявление на Европейската комисия се посочва, че “това отваря нова глава в борбата с трансграничната престъпност”.

Европейската прокуратура е най-новото попълнение в “Лигата на справедливостта”, конфигурация от транснационални органи, която има за цел да укрепи реда и законността в цяла Европа. Най-известната сред тях институции са Съдът на ЕС в Люксембург и Европейският съд по правата на човека в Страсбург, който е част от Съвета на Европа.

В Европа съществува и Евроюст,  която има за за задача да подобрява координацията между националните власти на ЕС в борбата с трансграничната престъпност. Европол е съвместната правоприлагаща агенция и ОЛАФ, Европейската служба за борба с измамите, чиито разследвания за корупция с еврофондове ще допълват делата на ЕППО.

 

Европейската комисия подчерта, че ЕППО ще “засили защитата на бюджета на ЕС”. Европейската прокуратура ще съблюдава как се харчат средствата от NextGenerationEU, за да се увери, че те ще достигнат до икономиката и гражданите”.

Договореният през юли 2020г., план на стойност 750 милиарда евро представлява безпрецедентен пакет от безвъзмездни средства и заеми, които да помогнат на страните от ЕС да се възстановят от рецесията, причинена от пандемията с коронавирус.

Във вторник стана ясно, че всички 27 държави-членки са одобрили плана, което позволява на Европейската комисия да използва капиталовите пазари от този месец, за да финансира разходите и парите да потекат към икономиките.

За първи път фондът създава пул от общ дълг – споделен между членовете на ЕС, за да намали разходите по заемите на по-бедните страни.

“Пестеливи” държави от ЕС като Холандия и Австрия се зарекоха да следят внимателно разходите, за да предотвратят измами и пилеене на средства.

На фокус са и измамите с ДДС

Друг основен акцент от работата на ЕППО ще бъде злоупотребите с данък върху добавената стойност (ДДС),  който ще включва поне две държави от ЕС.

Събраните пари от ДДС отиват в хазната на ЕС, а трансгранични  измами с ДДС струват на Съюза между 30 и 60 млрд. евро годишно.

Централната структура на ЕППО се състои от 15 постоянни камари, в които 22-те прокурори и Кьовеши ще вземат решения за около 3000 дела годишно.

Освен това ЕППО може да призове 140 прокурори от ЕС по децентрализиран начин, за да се възползва от владеенето на различни езици, методи и технологии.

“Ние сме служба, работеща при 22 различни наказателно-процесуални режима. Това никога не е правено преди”, каза Кьовеши.

В началото, Дания, Ирландия, Унгария, Полша и Швеция избраха да не участват в ЕППО, но Комисията заяви, че Стокхолм планира да се присъедини през следващата година.