Половината от страните в ЕС са „сериозно загрижени“ заради нов унгарски закон

Участници на 22-ия прайд фестивал на LGBTQ в Будапеща, Унгария, 08 юли 2017 г. [EPA / EFE / Zoltan Mathe]

Тринадесет или по-малко от половината от 27-те държави-членки на ЕС изразиха своята „сериозна загриженост“ по отношение на нов закон в Унгария. Те заявиха, във вторник (22 юни), че според тях законът дискриминира хората от ЛБГТИ общността, като се твърди, че защитава децата.

Миналата седмица дясното правителство в Унгария прие закон, който забранява образователни програми и материали за деца, които според него „насърчават“ хомосексуалността, сексуалната идентичност различна от тази при раждането, както и смяната на пола.

„Стигматизирането на лица от ЛБГТИ общността представлява явно нарушение на тяхното основно право на достойнство, както е предвидено в Хартата на ЕС и международното право“, заявиха 13-те държави в съвместно изявление, инициирано от Белгия. Сред държавите, които са подписали са и Германия, Франция, Испания, Ирландия, Нидерландия и Швеция.

Изявлението беше публикувано по време на срещата на европейските министри по европейските въпроси в Люксембург. Фокуса на дискусията беше върху въпросите за върховенството на закона в Унгария и Полша, като Брюксел отчита отклонение от ценностите на ЕС и при двете държави.

Унгарският министър на правосъдието Джудит Варга осъди изявлението като „политическо изнудване“, основано на „фалшиви новини“.

Тя каза, че противоречивият закон „не лишава никого от правата му и не дискриминира нито един член на обществото“.

„Правителството на Унгария е заклеймено“, каза тя, наричайки го „сблъсък на идеологии“.

Унгарският външен министър Петер Сийярто, който присъства на срещата, защити закона, заявявайки, че той е „само срещу педофилите“.

В съвместното изявление страните от ЕС посочват, че приетите от Унгария законови изменения, „дискриминират ЛБГТИ лица и нарушават правото на свобода на изразяване под предлог за защита на децата“.

В него се казва, че законът „заслужава да бъде осъден“, добавяйки: „Приобщаването, човешкото достойнство и равенството са основните ценности на ЕС и ние не можем да правим компромиси с тези принципи“.

Европейската комисия, като пазител на договорите на ЕС, трябва да „използва всички инструменти, с които разполага, за да осигури пълно зачитане на правото на ЕС, включително като отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз“, призоваха страните от ЕС.

Другите страни подписали текста са Дания, Естония, Финландия, Литва, Люксембург и Латвия.

Белгийският външен министър Софи Уилмс заяви, че нейната страна поема водещата роля в декларацията, защото „новото унгарско законодателство подкопава основните ценности на Европа, за които се застъпваме“.

Тя добави: „Ние също сме длъжни да кажем на нашите партньори, когато сме дълбоко убедени, че са поели по грешен път.“

Министърът по европейските въпроси на Люксембург Жан Аселборн заяви, че законът е „недостоен за Европа“ …. „Вече не сме в Средновековието“.

За разлика от тях страните, които не ратифицираха Истанбулската конвенция запазиха мълчание. Критиците казват, че Истанбулската конвенция е заговор за въвеждане на „идеология на пола“ и насърчаване на ЛБГТ в традиционно консервативните общества.

Според  уебсайта на Съвета на Европа  България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия не са ратифицирали конвенцията. През 2018 г. българският конституционен съд постанови, че Истанбулската конвенция е противоконституционна. Полша ратифицира Конвенцията, но консервативното правителство има съмнения по въпроса.