Предупреждение: Българските корупционни канали „жадно очакват“ големите европейски пари

Скрийншот от видеоконференцията

Политици и експерти в понеделник предупредиха за „огромен“ риск от корупция с щедрите средства, които Европейската комисия мобилизира в отговор на кризата с коронавируса.

В понеделник EURACTIV България и евродепутата Радан Кънев (ЕНП, Демократична България) организираха онлайн конференция (ВИДЕО) с участието на европейския комисар по вътрешния пазар Тиери Бретон. На нея бе обсъден безпрецедентния възстановителен пакет на стойност 750 милиарда евро, предложен от Урсула фон дер Лайен. От тази сума, България очаква да получи около 13 милиарда, за да подсили и модернизира икономиката си.

Конференцията бе озаглавена “Животът след пандемията. Връщане към нормалното или ново начало?“.

Комисарят Бретон разказа подробно за реакцията на Европейската комисия по време на кризата във всичките й аспекти – от опитите да се осигурят предпазни маски до макроикономиката и борбата с фалшивите новини, разпростанявани в интернет платформи като Фейсбук или Туитър.

Френският комисар подчерта, че кризата е засилила позициите на тези, които искат “повече Европа“. Според него популистите в различни европейски страни са били принудени да млъкнат. Той беше също така категоричен, че Европа се е справила по-добре с кризата от САЩ, където по негови думи се е стигнало до “хаос“.

Запитан от експерта по европейска комуникация Дан Лука дали ЕС няма нужда от трети голям проект, след успеха с вътрешния пазар и с общата валута, Бретон каза, че Комисията вярва, че нейните нови предложения са основа за пореден нов исторически пробив.

Бретон, в чийто огромен ресор влиза и дигиталната икономика, показа добро познаване на България. В отговор на въпрос той припомни, че още при Варшавския договор България е била сила в компютърните технологии.

Икономистът Кирил Петков от Харвардската програма на СУ разви тезата, че едно неефикасно изразходване на огромния възстановителен пакет ще доведе до допълното “таксуване” на всеки европеец. Този риск е още по-голям, според Петков, ако тези средства са грантове, разпределяни от европейски и от национални чиновници.

Рискът тези пари да отидат в грешна посока, и особено рискът за корупция, по негови думи, е огромен. Той допълни, че ще има и вредното влияние върху цялата икономическа система, в която всички актьори ще се стремят да се докопат главно до европейските пари.

“Ще спрете да мислите за иновации, ще спрете да мислите за конкурентоспособност, ще мислите само за най-лесните пари, които могат да се вземат“, каза той.

Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, експерт по климатични политики, каза, че думата “усвояване“ на средства в българския език трябва да бъде забранена. По негови думи, от “усвояване“ на европейски средства ефектът е свиване на икономиката, докато инвестирането на средства води до мултиплициране на влиянието на парите.

“От усвоени 10 милиарда ние получаваме продукт за 3 милиарда. От инвестирани 10 милиарда получаваме продукт за 30 милиарда“, каза Попов, който пледира за инвестиции в българската енергетика по британски модел, при който закриването на ТЕЦ-овете на въглищаа не доведе до увеличаване на сметките за потребителите.

Радан Кънев каза, че комисарят Бретон и всички други участници са дали ясен отговор, че “връщане към нормалното“ няма да има без ново начало.

“Връщане към нормалното без ново начало означава връщане към негативните аспекти на нормалността отпреди една година“, каза той.

По негови думи, България има “добре поддържани корупционни канали“ още от времето на късния социализъм, а “новото начало“ може да се окаже “рестарт на мафията на по-високо ниво“.

“Когато в нашата икономика, особено през държавната власт, влязат значителни средства, те много бързо, много лесно, намират своя път. Така че голяма част от тези средства могат да се върнат в ръцете на политическата власт, но вече като нелегитимно финансиране на политици и политически партии. Това завърта порочния кръг, в който тези средства, отново по нелегитимен пазарен начин, се изливат в медиийни канали и по откровено криминален начин се изливат в купуване на избори“, каза Кънев.

Той акцентира върху нуждата от контрол върху използването на европейските средства. Според него съществуващите средства за контрол са недостатъчни, включително има нужда от засилване на институцията на европейския главен прокурор.

“Добре разбирам страха на много колеги от това, че европейският възстановителен  план ще се превърне в гигантска финансова инжекция за този съществуващ порочен модел“, каза Кънев. Той обаче беше категоричен, че това не значи, че България трябва да се лиши от този финансов план, както и да се лиши от възможността за изграждане на модерно общество, чиста околна среда и повишено качество на живота.

“Големият въпрос, който за съжаление на този етап трябва да оставим отворен, е как се упражнява такъв контрол, при който парите да бъдат наистина инвестирани целесъобразно, и на второ място прозрачно и целесъобразно, за да не се изливат в криминалната машина“, каза Кънев.

Той допълни, че наличните контролни механизми и на българската държава са недостатъчни, а българското политическо мнозинство не допуска тяхното реформиране.