Прокуратурата окончателно загуби знаковото дело за източване на 14,5 млн. лв. от САПАРД

Марио Николов в съда. [Георги Кожухаров/"Дневник"]

След повече от десетилетие прехвърляне между инстанциите, спецапелативният съд в понеделник, 1 март, сложи точка на прашасалото дело за източване на 14,5 млн. лв. от САПАРД, станало през 2002 г. Така знаковият процес, отчитан и пред ЕК, приключва безславно за прокуратурата, а подсъдимите получават право да потърсят обезщетения от държавата.

Точката на сагата бе поставена, след като апелативният спецсъд прекрати заради изтекла давност и последното останало обвинение на бизнесмена Марио Николов – че е ръководил престъпна група. На 19 февруари със същите мотиви е прекратено и делото срещу Анна Шаркова, която заедно с Николов остана последна от първоначално осмината подсъдими.

Давността на обвинението за ръководител на престъпна група е изтекла още миналия декември, обясни адвокатът на Николов Менко Менков. Той обясни, че клиентът му е оправдан за пране на пари, както и за документна измама. “Той остана единствен подсъдим само, защото се казва Марио Николов – организатор на престъпна група без участници в нея, тъй като всички участници са оправдани, че не са участвали в никаква група”, посочи Менков, цитиран от БГНЕС.

Днешното определение на спецсъда може да се атакува от прокуратурата. Тя обаче едва ли ще го направи, защото не възрази срещу прекратяването по време на заседанието.

Преди година, след повече от 12 месеца размисъл Апелативният спецсъд потвърди оправдателните присъди на всички 8 подсъдими, обвинени, че са източили парите с представяне на стари машини за месопреработване като нови и получаване на субсидии за купуването им, припомня “Сега”. Апелативните съдии записаха в решението си, че твърдението на прокуратурата за организирана престъпна група, ръководена от Николов, е “произволно и без доказателствена основа”. По делото няма доказателства, извън правилно установената от държавния обвинител “йерархична и служебна подчиненост”, от които да се направи извод, че Николов и останалите са били в трайни фактически взаимовръзки, пишат още апелативните съдии. И на още много места в решението говорят за “доказателствена необезпеченост” и “без доказателствена основа”.

Върховният касационен съд върна за ново разглеждане на апелативния съд само частта от делото срещу Николов и Шаркова.

Преди делото да стигне до спецсъда, то беше разделено на две – за източването на средствата и за прането на пари. Точно разделянето беше сред мотивите на първата инстанция за оправдателните присъди. Казусът е в съда от 2008 г. През 2010 г. Марио Николов получи 12-годишна присъда от Софийския градски съд. За виновни бяха признати още петима от подсъдимите. През 2012 г. обаче Софийският апелативен съд отмени присъдите и върна делото на прокуратурата. Обвинителният акт беше внесен отново в началото на 2014 г., но вече в спецсъда заради променената подсъдност.

Делото за изпирането на парите от САПАРД срещу групата на Марио Николов, по което подсъдим беше и бизнесменът Людмил Стойков, отдавна приключи с оправдателни присъди, макар и първата инстанция да определи тежки наказания. Софийският апелативен съд оправда всички подсъдими. Стигна се до възобновяване, но в края на 2016 г. Върховният касационен съд окончателно призна подсъдимите за невинни.