“Репортери без граници“ даде 10 препоръки за спасяване на медиите в България

Медии [Прозрачност без граници]

“Репортери без граници“ излезе с десет препоръки към политически формации в България за справяне с тежката ситуация с медийната свобода в страната. Организацията изразява надеждата си нейните идеи да стимулира предизборния дебат, а участниците в кампанията да се ангажират за прокарването на реформите.

Идеите засягат проблемите, свързани с безопасността на журналистите, достъпа до информация, етиката и прозрачното финансиране на медиите

“След неуспеха на правителството да превърне свободата на медиите в свой приоритет, сега препоръките ни са насочени към всички политически партии и към българското общество“, се казва в позицията на “Репортери без граници“. Предложенията са изготвени с помощта на български медийни експерти.

“Свободата на медиите в България стигна до задънена улица и независимите медии са на ръба на унищожението“, коментира Павол Салай, който е ръководител на Бюрото на „Репортери без граници“ за ЕС и Балканите. Той напомня, че изборите дават възможност за действие на всяка партия и всеки избирател, който проявява загриженост.

Салай напомня, че и досега не е ясен поръчителят на нападението срещу Слави Ангелов (168 часа), разследването за полицейския побой над Димитър Кенаров приключи с отказ от прокуратурата, а Николай Стайков от „Антикорупционния фонд“ получи охрана едва след намесата на „Репортери без граници.

В този контекст „Репортери без граници“ напомня идеята си за създаване на независима национална комисия за подобряване на свободата на медиите. Международната организация говори за това лично с премиера Бойко Борисов, но той отхвърли мълчаливото предложението В момента България е на 111-то място от 180 държави в световния индекс за медийна свобода на „Репотери без граници“, което е най-лошата позиция в ЕС.

Предложенията към партиите

Идеите на „Репортери без граници“ са оформени в десет теми, които засягат на практика всички аспекти от работата на медиите и журналистите. Първият поставен въпрос логично е за сигурността. Организацията настоява за провеждане на мащабна съдебна реформа, която да гарантира независимостта на полицията, прокуратурата и съдилищата, за да се постигне върховенство на правото в България.

Според „Репортери без граници“ атаките срещу журналисти трябва да се разследват от независимо полицейско звено, като се отвори специална линия за сигнали от журналисти и да се увеличат наказанията при посегателство срещу представителите на медиите.

Има предложение за създаване на европейски механизъм за защита на журналистите от дела за сплашване („дела шамари“). По темата вече работи и заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова.

„Репортери без граници“ предлагат да се изработи прозрачен и обективен механизъм за разпределяне на публичните ресурси за медиите, включително парите за комуникационните кампании, които се предоставят от ЕС. Организацията коментира, че тази работа трябва да се извършва от независима национална медийна комисия, която да има право дори да спира публичното финансиране за издания, нарушаващи етичните стандарти в професията.

Предлага се укрепване на независимостта на обществените медии – БНТ, БНР и БТА. Това може да стане чрез осигуряване на пълната им финансова независимост и промени в процедурите за избор на техните ръководители. „Репортери без граници“ искат гаранции, че журналистите в тези три медии ще имат гарантирано право да критикуват своите шефове без това да се счита за проява на нелоялност.

Отделно от това се настоява за популяризиране на дейността на Националния съвет за журналистическа етика, като се окуражат гражданите да подават сигнали до него. Този орган може да се превърне в алтернатива на съда и да намали броя на т.нар. дела за сплашване срещу журналисти. „Репортери без граници“ настояват за отваряне на дебата за засилване на професионалния капацитет и независимостта на Съвета за електронни медии.

Не на последното място организацията предлага подобряване на журналистическото образование в страната, медийната грамотност и равния достъп до информация от институциите.