Словения обещава да блокира Хърватия за Шенген

През 2009 г. Хърватия и Словения се съгласиха да решат спора си за общата си граница в Адриатическо море с помощта на Международния арбитражен съд. Така започнаха и преговорите за присъединяване на Хърватия към ЕС. [EURACTIV/Sarantis Michalopoulos]

В рубриката “Столиците” ще научавате новините от цяла Европа, предадени от журналистите на EURACTIV.

You can read this article in English here.

ЛЮБЛЯНА/ЗАГРЕБ

Няма Шенген за Хърватия. “Върховенството на закона е един от основните стандарти, които трябва да се спазват от държавите, които целят да бъдат приети в Шенген. Това включва зачитане и прилагане на международни споразумения и решенията на международните съдилища”, каза в Ню Йорк словенският външен министър Миро Церар.

Така той коментира новината, че на 16 октомври Европейската комисия ще даде на Хърватия зелена светлина за влизане в Шенгенското пространство. България, Хърватия, Кипър и Румъния са част от ЕС, но не и от Шенгенската зона.

Посланието на Церар е ясно: Хърватия трябва да приеме решението на арбитражния съд за границата й със Словения. През 2009 г. Хърватия и Словения се съгласиха да решат спора си за общата си граница в Адриатическо море с помощта на Международния арбитражен съд. Така започнаха и преговорите за присъединяване на Хърватия към ЕС.

Но Хърватия се отказа от арбитражния процес, след като медиите съобщиха за тайни разговори между словенския ад хок съдия в арбитражния съд и словенски представител.

Словенците се притесняват, че хърватският премиер Андрей Пленкович ще лобира за страната си в четвъртък, когато ще се срещне с настоящия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Партията на Пленкович е част от групата на ЕНП в Европейския парламент. Любляна винаги изтъква членството в ЕНП на Юнкер и Пленкович.

///

БЕРЛИН

Дали задълженията за опазване на данните в Германия са в съответствие с фундаменталните права на ЕС? Безпрецедентна присъда, свързана със защитата на данните се очакваше днес в Лайпциг. Там Германският федерален административен съд разгледа дела – срещу доставчик на интернет услуги и срещу доставчик на телекомуникационни услуги. Те не изпълняват задължението си да съхраняват данни. Това изискване беше въведено в законодателството като реакция срещу вълната от терористични атаки в Европа. Германското правителство твърди, че запазването на данни е станало ключово за борба с престъпността.

Вместо да се произнесе по казуса обаче съдът в Лайпциг сезира Съдът на ЕС, който сега трябва да реши дали германският закон е в съответствие с правото на ЕС.

///

МАДРИД

Брекзит и земеделски продукти. Обединеното кралство трябва да допринесе за осигуряването на редовен “поток” на селскостопански продукти след Брекзит, особено в случай на излизане от съюза без сделка. Това обяви испанският министър на земеделието Луис Планас в сряда, 25 септември, предаде EFE, редакционен партньор на EURACTIV.

В ексклузивно интервю за информационната агенция Планас обясни, че Мадрид вече работи по план за действие в извънредни ситуации, за да смекчи негативното въздействие на Брекзит върху икономиката. В туризма и селското стопанство са особено разтревожени за Брекзит без сделка. Планас е загрижен заради “нетрайните продукти, плодовете и зеленчуците”.

Той е попитал Европейската комисия дали Испания ще получи финансова компенсация в случай, че страната е засегната “от логистични затруднения и затваряне на британския пазар”.

///

ПАРИЖ

Google срещу издатели. Google няма да плаща на онлайн новинарски издания. През октомври във Франция влизат в сила промени в закона, свързани с евродиректива за авторското право. Google обаче реши да намали услугата си Google News до минимум, вместо да плаща на онлайн издания, както предвижда новият закон.

На 25 септември Google обяви мерките, които ще предприеме, за да се съобрази с новите правила. Въпреки че европейското законодателство регламентира онлайн изданията и платформи като Google News да споделят по-добре приходите си, Google реши да намали своите новинарски услуги, за да избегне плащането на каквито и да било такси.

Google действа като „дигитална диктатура“, каза в интервю за медийния партньор на EURACTIV EuroEFE германският евродепутат Аксел Вос. Той е докладчик по спорната директива. “Те използват икономическата си сила, за да разчистят всичко от пътя си. Не можем да приемем, че нашата преса и медийните ни услуги могат да бъдат засегнати така, че да не получават пари, защото всичко се появява в Интернет”, каза Вос.

///

РИМ

Монблан се топи. Ледников масив на връх Монблан в размер от 250 000 кубически метра е пред срутване. Всеки ден ледникът се свлича надолу с 50-60 см. Кметът на Курмайер, Стефано Мисероки, нареди да се евакуират част от жителите на сградите. “Тези явления отново показват, че планината се променя заради климата и е особено уязвима”, каза той.

///

АТИНА

Честен рестарт. “Турция може да направи повече за (спиране) на потока от мигранти през Егейско море”. Това каза в интервю за “Блумбърг” гръцкият премиер Кириакос Мицотакис след “ползотворна” среща с турския президент Реджеп Ердоган в Ню Йорк. “Искаме честен рестарт и да подобрим гръцко-турските отношения”, каза Мицотакис. Потокът от мигранти към Гърция достига своя пик за период от две години. Гръцките медии съобщават, че само през последната седмица над 750 бежанци и мигранти са били спасени от бреговата охрана, или сами са стигнали брега.

///

ВАРШАВА

Кой води най-добрата предизборна кампания? Преди парламентарните избори в Полша под 5% от поляците смятат, че дясноцентристката Гражданска платформа (ЕНП), най-голямата опозиционна партия, води най-добрата предизборна кампания. Това сочи проучването на IBRiS за Interia”. 57,1% от анкетираните смятат, че управляващата партия “Право и справедливост” (Европейските консерватори и реформисти) провежда най-добрата кампания.

Междувременно последното изследване на Института за проучване на общественото мнение потвърждава предимството на управляващата партия. Ако изборите за Сейм, долната камара на полския парламент, бяха днес, “Право и справедливост“ щеше получи 45% от гласовете.

Гражданската платформа щеше да има 26%, левицата – 14,1% и полската коалиция – 7%. Крайнодесният алианс „Конфедерация” също би преминал бариерата от 5%.

///

БРАТИСЛАВА

Без промени за абортите. Словашкият парламент не прие нито едно от четирите предложения на опозицията за законови промени за рестрикции при абортите. За едно от предложенията не стигна само един глас. Законодателната инициатива идва, след като 50 000 души излязоха по улиците на Братислава в “марш за живот”.

Зелен принос. Словакия за първи път ще внесе 1,8 млн. евро в Зеления фонд за климата. Целта на фонда е да финансира развиващите се държави в отговора им към климатичните промени. Словашкият министър на околната среда Ласло Шоимош подписа договора в сряда (25 септември) в Ню Йорк.

///

ПРАГА

Още една съмнителна субсидия. Чешкото министерство на труда и социалните въпроси подаде сигнал за разследване срещу Synthesia, химическа фирма от групата Agrofert, някогашна собственост на премиера Андрей Бабиш. Сигналът е заради подозрителна субсидия, която компанията получи от Европейския социален фонд, съобщи Чешката информационна агенция. Тъй като е голяма компания и не отговаря на условията за субсидии Synthesia e наела малка ключарска фирма, през която успя да получи субсидията. ЕК отправи предупреждение по случая и плащането беше спряно. Резултатът от разследването се очаква след няколко месеца.

///

СОФИЯ

България търси високотехнологични инвестиции от Южна Корея. България предлага на Южна Корея план за привличане на инвестиция на стойност 1,5 милиарда евро за изграждане на фабрика за акумулатори на електрически автомобили. Новината бе оповестена по време на официалното посещение на премиера Бойко Борисов в Сеул. България иска да произвежда батерии за световните автомобилни компании. Властите в София продължават да се опитват да привлекат големи инвеститори от автомобилната индустрия, като усилията са фокусирани върху “Фолксваген” и “Хюндай”. По последна информация VW избра Турция за новия си завод.

///

БУКУРЕЩ

По-голяма подкрепа за вота на недоверие. Парламентарната опозиция е събрала 237 подписа за вота на недоверие, което е над минималния брой гласове, необходим за сваляне на правителството – 233. Продължават преговорите с депутати, за да се гарантира успехът на вота, но формално предложението за уволнение на правителството все още не е внесено. Лидерът на Националната либерална партия (част от ЕНП), която е основната опозиционна формация в парламента, заяви, че вотът може да бъде внесен в началото на следващата седмица.

///

ЗАГРЕБ

33 души са заразени с морбили от началото на годината. Хърватският институт за обществено здраве съобщи, че 33 души в страната са били заразени с морбили от началото на година, но в момента се регистрират нови случаи, предимно в Загреб. Близо 1/3 от заразените не са били ваксинирани, а 5 от тях са били само с една поставена ваксина. Статусът на 14 души все още не е известен.

Министърът на здравеопазването Милан Куюнджич каза, че не трябва да има големи проблеми с епидемията от морбили, но всички трябва да бъдат внимателни. В опит да се справи с фалшивите новини за ваксинацията, Фейсбук вече обяви, че ще насочи потребителите да търсят информация към сайтове, създадени от здравните власти.

///

БЕЛГРАД

По-малко от 4% от гражданите се хранят здравословно. Повече от 75% от сърбите смятат, че здравословното хранене е важно, но по-малко от 4% казват, че наистина се хранят здравословно. Това показва проучване, проведено от търговската верига Delhaize – Сърбия. За 55% от анкетираните етикетът влияе върху решението им дали да купят даден продукт.

///

САРАЕВО

ЕБВР иска вятърни паркове в Босна и Херцеговина, но властите не желаят. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е готова да инвестира 300 милиона евро в страната още тази година, за да стимулира растежа. Банката има желание да разшири инвестициите си в енергийния сектор, като стимулира използването на възобновяеми енергийни източници, защото страната има огромен потенциал за вятърни електроцентрали. ЕБВР направи това съобщение, след като страната реши да се възползва от подкрепата на Китай, за да изгради нов блок на въглищната централа в Тузла. Тя е известна като един от най-големите замърсители в страната. Премиерът на Босна и Херцеговина Фадил Новалич казва, че въглищата нямат алтернатива, като и че проектът има стратегическо значение.