Спецпрокуратурата проверява Кирил Петков заради гражданството

Кирил Петков [Юлия Лазарова/"Дневник"]

Казусът с гражданството на Кирил Петков се проверява и от прокуратурата. Това съобщи спецобвинението в сряда, 13 октомври. Ден по-рано Конституционният съд публикува документите по делото, заведено от ГЕРБ срещу президентския указ за назначаването на Петков за служебен министър на икономиката на 10 май.

ГЕРБ сезираха КС, след като ИТН разгласиха информацията, че Петков има двойно гражданство – българско и канадско. По Конституция членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани.

Сега спецпрокуратурата обяви, че „още на 24 август въз основа на подаден сигнал по електронна поща, съдържащ твърдения за извършени престъпления от г-н Кирил Петков, в качеството му на служебен министър на икономиката, описани подробно и в статия на вестник „Труд“ от  22 август, е образувана прокурорска преписка. Към преписката е присъединена и жалба от гражданин, която съдържа идентични твърдения“.

На 15 септември наблюдаващият прокурор е постановил извършване на лична проверка по реда на Закона за съдебната власт. Предстои приобщаването на относими към казуса документи, включително и от Конституционния съд.

След края на проверката прокурорът трябва да прецени има ли данни за извършено престъпление, за което да бъде образувано разследване, или преписката трябва да бъде прекратена.

Петков, който ще участва в предстоящите парламентарни избори с новосъздадената формация „Продължаваме промяната“, настоява, че не е канадски гражданин от 21 април, когато е подал заявление за отказа си пред канадските власти. Според документите от Канада, които той представи в КС обаче, той не е неин гражданин от 20 август. А в президентството на 10 май, преди да бъде назначен за служебен министър, е подписал декларация, че няма друго гражданство освен българското и отговаря на конституционните условия да е министър.

В декларацията има текст: „Известно ми е, че за деклариране на неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс“. Чл. 313 казва, че „който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева“.

По-късно „Продължаваме промяната“ разпространи позиция по темата. В нея се казва, че „правораздавателната система в България има нужда от дълбока реформа, за да се превърне в истинска опора на справедливостта в страната“. Формацията на Петков казва още, че спецсъдът и спецпрокуратурата „играят твърде „особена“ роля в прилагането на законите в страната и напълно естествено – именно тяхното закриване в този им вид, следва да бъде един от основните приоритети на законодателната дейност на следващото Народно събрание“. „Нас не ни е страх! Има по-важни неща от страха и едно от тях е да продължим промяната“, завършва съобщението от формацията на Кирил Петков и Асен Василев.