Съдът в Страсбург зашлеви шамар на България за подслушването

[https://pixabay.com/]

Европейският съд по правата на човека отново осъди България за нарушения, свързани с използването на специални разузнавателни средства и трафични данни от мобилните оператори.

В решението, постановено във вторник, 11 януари, се приема, че е нарушено правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от конвенцията за правата на човека – веднъж със самата система за тайно наблюдение в България и втори път със съхранението и употребата на данните, събрани със специални разузнавателни средства

Решението на ЕСПЧ е по жалбата на адвокатите Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов, както и на двете неправителствени организации, от които са част двамата юристи – Асоциация за европейски интеграция и права на човека и Фондация „Програма достъп до информация“.

В жалбата си те твърдят, че в България комуникацията на всеки може да бъда прихваната, а със събраната информация може да се злоупотребява. Те се оплакват още, че законите, уреждащи тези въпроси, прилагани на практика, не предоставят достатъчни гаранции срещу произволно подслушване и злоупотреби с него. Друго оплакване е, че съдебният контрол при разрешаване употребата на СРС е неефективен.

Сочат още, че няма ефективен механизъм за информиране на гражданите за обстоятелството, че са били обект на използване на СРС.

Като цяло в жабата се твърди, че и след като веднъж е била осъдена заради подслушването, България не е предприела адекватни генерални мерки, водещи до преодоляване на констатираните от ЕСПЧ системни правозащитни проблеми.

Нещо повече, точно в годините след влизане в сила на решението на ЕСПЧ по първата жалба значително са увеличени законовите хипотези, при които е допустимо използване на СРС. Въведен е и нов метод на тайно следене на комуникацията чрез контрол върху трафика на електронната кореспонденция.

Официални статистики и десетки медийни публикации показват драстично увеличение на броя на исканията за употреба на СРС. Почти 100% от исканията са уважени, а съдебният контрол върху тяхната законосъобразност и обоснованост е формален и фрагментарен, се казва още в жалбата.

В нея се припомнят и редицата скандали със СРС, избухнали в последните години. „Жертви на тези скандали са включително премиерът, директорът на Агенция „Митници“, народни представители, журналисти, лекари, спортисти…“.

Адвокат Екимджиев коментира пред EURACTIV, че решението е много важно и идва много навреме. Той обясни, че 15 години след 2007 г., когато Страсбург излезе с първото си решение по темата СРС, съдът стига до същия стряскащ извод – че всяко физическо и юридическо лице в България може да стане жертва на държавата при използването на специални разузнавателни средства или трафичните му данни.

ЕСПЧ установява, че вместо след решението от 2007 г. да бъдат въведени по-надеждни гаранции срещу злоупотребите със СРС, ситуацията драматично се е влошила в няколко насоки. Вече има проблем и при разрешаването на употребата на СРС, обясни адвокатът и припомни, че през 2007 г. вниманието на съда е върху съхраняването и унищожаването на информацията, събрана чрез СРС. Тогава е прието, че правната уредба и практиката по разрешаването са задоволителни. „Сега констатира нещо изключително притеснително – че докато правната уредба е значително подобрена, практиката по нейното прилагане, свързана с разрешаването на СРС, практически обезсмисля законовите гаранции“, казва Екимджиев.

Той допълни, че на много места в решението е посочена „тази юридическа шизофренност“ – имаме добри законови норми, които привидно дават гаранции срещу злоупотреби, но в действителност практиката на някои председатели на съдилища и на бившия главен прокурор практически оставят без контрол начина, по който прокуратурата и службите в МВР и ДАНС контролират личния ни живот и кореспонденцията ни.

В решението на ЕСПЧ е обърнато и специално внимание на съзнателното разрушаване на Бюрото за контрол на СРС-тата и на това, че другите органи, които трябва да контролират СРС-тата и достъпа до трафични данни – специалната парламентарна комисия и Комисията за защита на личните данни, са абсолютно неефективни.

В резултат на всичко това българските граждани най-често нямат легален начин да разберат дали са били подслушвани, следени, и дали кореспонденцията им е контролирана чрез трафичните данни. Затова не могат и да потърсят съдебна защита срещу това, обобщи Екимджиев. Той подчерта, че решението е определено от съда като първа степен за важност, т.е. налагат се дълбоки структурни промени в законодателството и практиките, свързани със СРС и с достъпа до трафични данни.