Съдът в Страсбург гледа с приоритет делото на Елена Йончева срещу България

Елена Йончева [https://multimedia.europarl.europa.eu/]

Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) е приел, че делото на Елена Йончева срещу България може да има специално въздействие и затова го разглежда с приоритет. Това обясни пред EURACTIV адвокатът на Йончева Михаил Екимджиев.

Страсбург обяснява за тези дела, че се „идентифицират потенциално добре обосновани дела с „въздействие“, които разглеждат ключови въпроси от значение за съответната държава или за системата на Конвенцията за правата на човека като цяло и които изискват по-бързо разглеждане“.

Според Екимджиев уникалността от делото на Йончева идва от това, че тя едновременно е острие на опозиционна политическа сила и журналист. И образуването на наказателно дело за пране на пари срещу нея цели единствено да я репресира и да дискредитира работата й.

Затова и в жалбата на Йончева се сочи, че е нарушен член 18 от конвенцията за правата на човека, който забранява законни мерки да се използват за парелегални цели. Практиката на ЕСПЧ по член 18 е бедна, а през годините са отхвърлени жалби на Михаил Ходорковски и Юлия Тимошенко по този текст.

София има срок до 18 януари 2022 г. да представи бележките си по казуса, или да предложи споразумение на Йончева.

В жалбата й е разказано как след като прави разкрития за евентуални корупционни практики на ГЕРБ, активисти от партията, включително и засегнатият от разкритията й Делян Добрев, сезират прокуратурата срещу нея. Образувано е разследване. През ноември 2018 г. главният прокурор Сотир Цацаров иска депутатския имунитет на Йончева. Тя се отказва от него. През януари 2019 г. й е повдигнато обвинение за пране на пари и прокуратурата пуска подробно съобщение на сайта си. То е по-подробно дори от постановлението за привличане на Йончева като обвиняема.

Йончева е обвинена, че през юни 2012 г. управляваното от нея дружество „Офроуд“ ООД е получило чрез „Далий трейдинг лимитид“ финансови средства от Корпоративна търговска банка (КТБ), които, според прокуратурата, са били присвоени от собственика на банката Цветан Василев. До началото на юни 2014 г. КТБ е с публична репутация на просперираща банка, със значителен пазарен дял в банковия сектор на България, се напомня в жалбата.

В нея се казва още, че заради системни и структурни дефекти на националното право, досъдебното производство в България нерядко е използвано не като процесуален способ за разкриване и наказване на престъпления, а като средство за заплаха, контрол и изнудване. Публично известни са много такива казуси.

В жалбата се цитират изявления на Бойко Борисов, Цвета Караянчева, Тома Биков и Маноил Манев срещу Йончева. Цитира се и прословутия запис на Борисов, изтекъл през лятото на 2020 г., в който се чува той да казва, че Елена Йончева ще „изгори“. Евродепутатката е поръчала експертиза на въпросния запис в САЩ и тя е доказала автентичността му.

„В казуса „Йончева“ има уникално съчетание на общ политически и правен контекст с конкретни факти, доказващи паралегалната цел на обвинението срещу нея. От тази перспектива най-важни са активната политическа и журналистическа позиция на жалбоподателката и нейните разкрития за корупционни практики сред управляващите. На второ място е безконтролността на прокуратурата и „институционалната й култура“ за злоупотреба с процесуални правомощия. Към този общ контекст се наслагва фактологично абсурдното обвинение, че през юни 2012 г. Йончева е знаела за престъпния произход на парите, които „Офроуд“ ООД получава от КТБ. Прокуратурата нито сочи доказателства, нито дава информация за основанията на това обвинение“, пише в жалбата на Йончева.