Съдът на ЕС поряза политиката на Орбан за миграцията

Унгарски войници и полицейски автомобилен патрул по граничната ограда, инсталирана за предотвратяване на влизането на мигранти в страната в Херцегшанто, в близост до границата между Сърбия и Унгария, 18 ноември 2020 г. [EPA-EFE / Tibor Rosta]

Политиката на унгарския премиер Виктор Орбан за миграцията претърпя още един неуспех в съда. Върховният съд на Европейския съюз в Люксембург постанови, че Будапеща е нарушила правото на блока, като е ограничила достъпа до процедурата за международна закрила на кандидатите за убежище в транзитните зони и ги е задържала незаконно.

Европейският съд постанови, че Унгария не е изпълнила задължението си да предостави ефективен достъп на кандидатите за убежище да подадат молбите си, които по този начин са били изправени пред “виртуалната невъзможност да подадат молбата си“.

След миграционната криза в ЕС през 2015 г. унгарското правителство, което яростно се противопостави на идеята за приемане на мигранти и бежанци, многократно е подлагано на критики от евроинституциите заради своите практики.

Правителството на Орбан издигна ограда, електрифицирана на някои места, по границата на Унгария със Сърбия и Хърватия през 2015 г., както и лагери за “транзитна зона“, където бяха държани мигранти и лица, търсещи убежище, понякога повече от година.

Съдът постанови по-рано тази пролет, че престоят в  “транзитните зони” е равностоен на “задържане”, което принуди Унгария да затвори тези лагери.

Като разреши само на лицата, търсещи убежище, да подават молбите си в транзитните зони, като същевременно “драстично ограничи“ броя на хората, които имат достъп до тези зони, Унгария е нарушила законодателството на ЕС, обясни съдът.

В решението на съда се казва също, че Унгария е нарушила законодателството на съюза като е връщала мигранти от границата и не им е позволила да останат в страната.

Това е последният случай от поредица правни битки между Будапеща и Брюксел, които Унгария загуби тази година.

Съдът застана на страната на Европейската комисия и постанови, че ограниченията, които правителството на Орбан наложи върху неправителствени организации, финансирани от чужбина, са “дискриминационни и необосновани“. Стигна се до промени в закона за образованието и се наложи университета, финансиран от американския милиардер Джордж Сорос, да се премести в Германия, което противоречи на принципа на академичната свобода.

Органите за наблюдение на правата на човека приветстваха последното решение на съда. Унгарският хелзинкски комитет обяви,  че решението е “знаково“, като се има предвид, че от юли 2016 г. Унгария е отблъснала повече от 50 000 мигранти в Сърбия.

“Надяваме се, че днешната присъда ще сложи край на една от най-срамните практики в унгарската политика в областта на убежището“, заяви Андраш Кристоф Кадар, съпредседател на унгарския хелзинкски комитет.

В същото време след многочасов дебат в сряда групата на Европейската народна партия в Европейския парламент взе решение да отнеме на лидера на делегацията на Фидес Тамаш Дойч правото на изказване в пленарна зала, както и възможността да представлява групата като докладчик/докладчик в сянка. Причината е, че Дойч сравни поведението на председателя на ЕНП  Манфред Вебер с това на Гестапо.

“Групата се разграничава категорично от позициите на ФИДЕС и Виктор Орбан и призова партията ЕНП да приключи дебата за тяхното членство в най-кратки срокове”, се казва в позиция на партията.

Българският евродепутат Радан Кънев коментира, че искането за изключване на Дойч остава висящо за следващи заседания, като до януари ръководството на групата ще предложи процедура за изключване на цялата унгарска делегация.

“Моята позиция и моето изказване (както и на много колеги от Полша, Гърция, Ирландия, Германия, Швеция, Финландия, Чехия, Словакия, Бенелюкс) бяха за по-твърд подход и гласуване на искането за изключване на  Дойч. Надделя становището, че това трябва да се случи през новата година, вероятно заедно с цялата делегация на ФИДЕС”, обясни Кънев.