Съдът на ЕС предупреди Полша, но проблем има и в България

EU-Court [EQ/Shutterstock]

В три свои решения от ноември Съдът на ЕС предупреди полските власти, че трябва да осигурят пълна независимост на своята съдебна система. Това включва ненамеса в делата на съда, както и осигуряване на независимостта на съдебния съвет, който назначава и наказва редовите съдии. Решенията на Съда на ЕС могат да се окажат проблем не само за Полша, но и за българските власти.

Съдебният съвет, който назначава съдиите, трябва да бъде независим от законодателната и изпълнителните власти. Това се казва в решения на съда в Люксембург по няколко казуса, поставени от Върховния съд и Върховния административен съд на Полша. Информацията бе обобщена от съдийската организация “Европейски магистрати за демокрация и свободи” (МЕДЕЛ).

Въпреки че решенията са взети заради Полша, те реално засягат и България.

В края на 2017 година Европейската комисия (ЕК) предложи задействането на процедурата по Член 7 от Договора на ЕС (отнемане на правото на глас) срещу Полша заради “явен риск от сериозно нарушаване на върховенството на закона в страната”. Според Комисията предприетата от Варшава съдебна реформа поставя под риск независимостта на съдебната власт, която може да се окаже под политически контрол на управляващото мнозинство. Реформата в Полша целеше подмяна на състава на Върховния и Конституционния съд, както и организацията на редовите съдилища. Санкцията не бе наложена, след като Унгария обяви, че ще наложи вето.

Половин година по-късно Полша върна жеста и обяви, че ще наложи вето на инициативата на Европейския парламент за задействане на процедурата по чл. 7 срещу Унгария. Решенията на Съда на ЕС обаче са задължителни за изпълнение и върху тях няма как да се наложи вето.

Българската връзка

Тлеещ проблем в независимостта съществува и в българския Висш съдебен съвет (ВСС). Съдебният съвет в страната е разделен на две колегии – Съдийска и Прокурорска.

Съдийската колегия е тази, която назначава и наказва редовите съдии. Шестима от членовете на тази колегия се разпределят на квотен принцип от партиите в парламента. Най-голям дял получава управляващата партия, в случая ГЕРБ. Други шестима членове се избират от съдиите с пряк избор. Останалите двама членове на Съдийската колегия са шефовете на върховните съдилища, но техният избор е продукт на широко договаряне, включително с представителите на парламента в съдебния съвет.

Шефовете на върховните съдилища се назначават със санкция на президента, право на глас имат 11-те представители на парламента в Пленума на ВСС (широкия състав на съвета) и представителите на прокуратурата. Накрая се оказва, че членовете в Съдийската колегия, чийто избор е продукт на волята на политическата класа, са в мнозинство спрямо представителите на съда. Това нарушава международния стандарт, че решенията на независимата съдебна власт трябва да бъдат вземани при мнозинство от представители, излъчени от съда.

Сега Съдът на ЕС за първи път постановява, че ако съдебният съвет не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, то правото на ЕС дава възможност за отнемане на неговите правомощия.

Гаранции за независимост

“Необходимо е да се гарантира, че обективните условия и характеристиката на процедурата за назначаване на съдии са такива, че не позволяват възникване на разумно оправдано съмнение у правните субекти за неподатливостта на съдиите на влияния от външни фактори както и в неутралността им по отношение на противопоставените пред тях интереси при решаване на делата”, изрично подчертава Съдът на ЕС, цитиран от МЕДЕЛ.

Магистратската организация коментира, че важността на това решение на Съда на ЕС не бива да се подценява.

“За първи път Съдът на ЕС подчертава ролята на съдебните съвети. Както СЕС набляга в решението си, тези органи имат много важна роля в процедурата по назначаване на съдиите и тя е позитивна, но само при положение че съдебните съвети са в съответствие със стандартите на ЕС за безпристрастност. Това решение е с ключово значение, особено сега когато в някои държави членки и в други, кандидати за присъединяване, изпълнителната власт предприема опити да получи политически контрол върху съдебните съвети”, коментира МЕДЕЛ.

Преди две седмици българският главен прокурор Сотир Цацаров за пореден път повдигна въпроса за политическата намеса в дейността на Висшия съдебен съвет. Той обясни, че изборът на Лозан Панов за шеф на Върховния касационен съд през 2015 г. е бил извършен в съдебния съвет и “две други сгради”. Така се разбра, че съдиите в България реално са поставени в подчинено положение спрямо другите власти, а волята на главния прокурор е определяща при избора на ключови фигури в система.