Съдът реабилитира Луковмарш, ЕК започва наказателна процедура за расизма

Снимка на БНС от Луковмарш през 2019 г. [https://bgns.net/]

Няма доказателства, че ген. Христо Луков е бил нацист и антисемит. Това се казва в решението на Софийския градски съд по делото, заведено от прокуратурата, за прекратяване на дейността на сдружението “Български национален съюз Еделвайс”. БНС е организатор на шествията в памет на ген. Луков, които от близо 2 десетилетия се провеждат в София и които биват осъждани като нацистки прояви от властите. Съдът обаче отхвърля иска на прокуратурата.

Последният Луковмарш бе забранен преди дни от столичния кмет Йорданка Фандъкова. А в специална позиция Министерството на външните работи приветства това и нарече Луковмарш “тревожна проява на антисемитизъм, ксенофобия, омраза и нетърпимост”, която няма място по улиците на София.

“Българското правителство последователно и категорично е осъждало Луковмарш. Той е антипод на непоколебимата и силно изразена традиционна толерантност на българското общество. Ние ще продължим да осъждаме остро и да се противопоставяме на всеки опит от страна на лица с екстремитски виждания да манипулират общественото мнение и да насаждат омраза, възползвайки се в най-голяма степен от страха и чувството за несигурност, предизвикани от пандемията”, гласеше още позицията на Външно.

Само преди дни съдът в Страсбург осъди България, че съдилищата са игнорирали антисемитските прояви на лидера на “Атака” Волен Сидеров.

Наказателна процедура

Междувременно в сряда стана ясно, че Европейската комисия (ЕК) е започнала наказателна процедура срещу България, защото не е въвела в националното законодателство европейските правила за борба с расизма и ксенофобията.

ЕК съобщи, че са изпратени официални уведомителни писма за начало на наказателните процедури до България, Белгия, Финландия, Полша и Швеция.

Българското и белгийското законодателство не предвиждат действията, извършени на расистка и ксенофобска основа, да бъдат утежняващо обстоятелство при осъждането на престъпления и така не се преследват достатъчно престъпленията от омраза, пояснява ЕК.

България не е успяла да въведе правилно определянето като престъпление на някои видове реч на омразата, които подбуждат към насилие, като откритото оправдание, отричане или банализиране на Холокоста.

Държави разполагат с два месеца, за да отговорят, а след това ЕК може да продължи с наказателната процедура.

Реабилитация на ген. Луков и Луковмарш

Сега Софийският градски съд приема, че прокуратурата не е доказала тезите си. Съдия Венета Цветкова отсъжда още държавата да плати 700 лв. на БНС “Еделвайс”, за да покрие направените от тях разноски.

Прокуратурата поиска заличаването на БНС “Еделвайс” с аргумента, че целите на сдружението се различават от декларираното в устава му. В последните десет години сдружението е организатор на прояви, които противоречат на Конституцията, която забранява дейността на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие, пледира прокуратурата. И допълва, че БНС са създали военизирана структура в противоречие със закона. Според съда това не е доказано.

Съдът подчертава в решението си, че според устава на БНС основните му цели са за популяризиране на ценности като родолюбие и патриотизъм, насърчаване младите хора към туризъм, опазване на културно-историческото наследство на България, както и спомагане за интеграцията към демократичните и общоевропейски ценности.

Хората от сдружението имат и самостоятелно битие като отделни личности и трябва да се направи ясно разграничение кога те изразяват мнение и участват в публичното пространство като представители и заявяват позиция от името на сдружението и кога изразяват собствените си възгледи, пише още съдът.

Съдията приема за недоказани прокурорските твърдения, че дейността на сдружението е насочена към насаждане на расова и етническа вражда. Съдът добавя, че съдържащите се на страницата на сдружението квалификации и словосъчетания като “цигански орди” не се отличават като насаждащи омраза или ненавист.

“От представените по делото доказателства може да се направи извод, че сдружението по-скоро застъпва идеите на т.нар. политически национализъм, при който хората, населяващи една територия, доброволно обединени като граждани на същата, следва да са основния движещ механизъм при формиране волята на нацията – държавата”, пише съдът. И обяснява, че съвсем отделен е въпросът “дали сдружението излага по подходящ, спокоен и цивилизован начин своите идеи”. Но и няма доказателства, че насажда етническа нетърпимост.

Какво е Луковмарш?

С помощта на експерт съдът се заема да изясни какво е Луковмарш, как и защо се организира и под каква форма се осъществява, каква е заложената символика и т.н.

Трима свидетели дават показания, че при факелните шествия не е нарушаван общественият ред и организаторите винаги си сътрудничели с органите на реда и контролирали да не се използват нацистки и фашистки символи и лозунги. Свидетелите потвърждават да са използвани единствено стари български знаци – например родовия знак на рода Дуло, цветето Еделвайс, трибагрена лента и др.

Шествията са организирани при съблюдаване на административните и нормативни изисквания и процедури и при съобразяване с предписанията и забраните на компетентните органи, пише съдът. И отбелязва, че са останали недоказани твърденията на прокуратурата, че в Луковмарш са участвали по покана или по инициатива на сдружението представители на незаконни формирования, включително забранени в други държави или разследвани лица.

Кой е ген. Христо Луков?

Съдът приема, че ген. Христо Луков е спорна и митологизирана историческа личност. Целият му живот е преминал в отдаденост на военното дело, като е носител и на отличия за бойни заслуги. Същевременно, генералът в по-голямата част от кариерата си е бил встрани от политическия живот, като през 1935 г. става министър на войната, в който период е насочил и усилия за укрепване и превъоръжаване на българската армия. В тази насока той е черпел опит от германския образец, но за физическата, спортна подготовка и организация на армията и подрастващите, за което са ползвани и немски инструктори, както и промяна в униформите. В този етап Луков е разпознаваем основно с експертната си дейност като военен, пише съдът.

И продължава, че след навлизането му в политическия живот и оттегляне в запаса, за Луков се смята, че е имал конфликти с короната, но официално не е преставал да засвидетелства вярност към династията. В този период на Луков започва да се гледа с доверие от Берлин, но отново във връзка с започналите военни действия и опит за намиране на съмишленици за задържане на България в Оста.

Следователно, до този момент в автобиографията на Луков не се разкриват каквито и да е факти, определящи го като безспорен последовател на забранени идеологии, а напротив – същият по-скоро участва в обществения живот с военните си познания и в защита на държавността чрез укрепване на българската армия, като гарант за запазване на териториалната цялост и независимост на Царство България, пише съдът.

И допълва, че Луков не е изразявал, нито подкрепял антисемитски възгледи и не може да се свърже с разпространяваните в страната по това време такива брошури, лозунги и др.

Експертът сочи още, че след 1942 г. Луков установява по-засилени връзки с легионерите, като през тази година той оглавява и едно от крилата им, а впоследствие става и “велик водач” на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ). Именно в тази му позиция и във връзка със заявената в сайта на сдружението привръзка с част от идеите на Съюза, прокуратурата обосновава извършването на противоконституционна дейност от сдружението при организиране на спорните шествия и чествания.

СБНЛ се заражда първоначално под друго име и като малка група от средношколци и студенти, обединени в борбата срещу комунистическата пропаганда в края на 20-те и началото на 30-те година на ХХ век и срещу разпокъсване на родината вследствие Ньойския мирен договор. Впоследствие изграждат мрежа от съмишленици- младежи из всички градове и се определят предимно като антикомунисти, пише в решението си съдът. И цитира вещото лице, че около 1934 г. организацията възприема за модел еднопартийното диктаторско управление и ползва нацистки атрибути в публични изяви, като през цялото време правителството се опитва с различни методи да поддържа конфликти сред легионерите и недопускане засилване на тяхното влияние.

Според експерта за кратко време под водачеството на Луков през 1942 г., легионерите изживяват подем, но и се приближават до практики и възгледи на европейски квазинацистки организации. Основно легионерите се самоопределят като националисти преди всичко, но от историческа гледна точка се свързват и с антисемитските възгледи и прояви.

Научните данни за антисемитската пропаганда от СБНЛ не са категорични, като има теории и за това, че пропагандните материали с тази насоченост може да не изхождат от легионерите, както и че разпространението им не е съгласувано с генерал Луков, пише съдът.

И прави извод, че няма категорични доказателства от гледна точка на историческата наука за участието на СБНЛ под водачеството на Луков в прояви с антисемитски или нацистки характер, като данните са противоречиви и общи, като за такава дейност най-вече информацията се съдържа в полицейски сводки и доклади. Тези източници обаче са компрометирани, тъй като държавата непрекъснато е опитвала да отслаби позициите на съюза.

Съдията не се съгласява с вещото лице, че СБНЛ е квазинацистка организация и именно Луков я е превърнал в такава. И обяснява – предвид заслугите на Луков като военен експерт и приносът му за укрепване на българската армия в периода между двете войни, както и липсата, на каквито и да е доказателства за антисемитска дейност на същия или нацистка пропаганда, генералът е митологизиран именно заради военните си заслуги за запазване териториалната цялост на държавата чрез осигуряване защита чрез укрепване на българската армия. СБНЛ също се свързват и като носители на родолюбиви идеи за единение на нацията и държавната територия.

Следователно, не може автоматично да се приеме, че организираните шествия и чествания са проводник на забранени идеологии и разпалват към етническа, расова или верска омраза.

Прокуратурата не доказа конкретна връзка между идеологията на сдружението с идеологиите на СБНЛ и ген. Луков, основани върху целта за насаждане на расова, етническа или верска омраза, категоричен е съдът.

Решението на градския съд не е окончателно и прокуратурата може да го оспори пред апелативния.