COVID-19 отваря вратата за полицейски произвол в България

it-838379_1920 [pixabay.com]

МВР ще може да следи телефоните и интернет достъпа на хората под карантина, без да иска съдебно разрешение за това. Това излиза от закона за извънредното положение, с който наред с куп други закони се променя и този за електронните съобщения, пише в. “Сега”.

Така телефонните и интернет оператори ще са длъжни 6 месеца да пазят т.нар. трафични данни и във връзка с карантината, а не само за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Мярката ще се прилага за всички, които отказват и не изпълняват заповедта за задължителна изолация и лечение. Тя не е само за коронавируса и няма да приключи с извънредното положение заради COVID-19.

“Премахването на съдебния контрол отваря широко вратите да полицейски произвол и безконтролно следене на трафичните данни – кога, с кого, колко дълго разговаряме, откъде провеждаме разговорите си, как и къде се придвижваме”, коментира пред “Сега” и EUROACTIV адвокат Михаил Екимджиев.

“Това са изключително чувствителни данни от личната ни сфера, които сега ще бъдат достъпни на всеки полицай, без да не налага той да доказва, че това е в интерес на ограничителните мерки, свързани с извънредното положение”, смята адвокатът. Според него няма нужда съдебният контрол да пада заради извънредното положение. Всъщност исканията за проследяване на трафичните данни са едни от малкото дела, които съдилищата продължават да разглеждат и в момента. Екимджиев смята, че всеки български гражданин би могъл да сезира съда в Страсбург като потенциална жертва на нарушаване на правото му на личен живот и неприкосновеност на кореспонденцията. “Подобно дело – “Екимджиев и Асоциация за европейска интеграция срещу България” вече беше спечелено пред ЕСПЧ през 2007 г., въпреки че тогава съществуваше съдебен контрол по отношение на използването на СРС-та”, допълни адвокатът.

Преди дни стана ясно, че България ще иска от съда в Страсбург временно да не изпълнява временно части от Конвенцията за правата на човека.

Магистрати също предвидиха пред “Сега”, че с уредбата за следене на карантинираните ще настане тотално безхаберие. Операторите няма как да знаят дали даден човек наистина е под карантина. И макар че и съдът не би имал тази информация, поне в исканията си службите трябва да вписват някакви мотиви защо са им нужни трафичните данни. Освен съдебен контрол, процесът се наблюдава и от Националното бюро за контрол на СРС-тата. Съдиите, с които “Сега” разговоря, допуснаха, че липсата на съдебен контрол ще бъде оправдано с това да не бъдат натоварвани съдилищата. Исканията обаче няма да са концентрирани в един съд. “Истинското им притеснение е, че има много стриктни изисквания към съдържанието на исканията и че ще губят време да ги напишат по начин, че съдът да им даде разрешение”, каза магистрат пред “Сега”.

Според последния доклад на Софийския районен съд, който е най-голям в страната, през 2019 г. магистратите там са се произнесли по 1898 искания по ЗЕС, по които са издадени 4594 разпореждания, тъй като някои искания са за повече от един оператор.

За кого е карантината

Законът за здравето повелява задължителна изолация и болнично лечение за хората, болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне. С извънредния закон беше дописано, че “когато съществува заплаха за здравето на гражданите от болести извън посочените, министърът на здравеопазването може да разпореди задължителна изолация на болни, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави”.