България е застарял пациент със съпътстващи заболявания

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Бойко Борисов, Урсула фон дер Лайен, Шарл Мишел в София, 3.03.2020 [Пресслужба на МС]

Както е добре известно, Covid-19 e особено опасен за хората в напреднала възраст, които обикновено имат и съпътстващи заболявания. Обявеното от парламента извънредно положение има за цел да държи хората вкъщи, за да бъдат предпазени най-уязвимите. Какво обаче се случва с българската демокрация?

Тя не влезе в кризата в най-добрата си форма. „Кръвните“ й изследвания бяха много лоши и преди поразяващия ефект на вируса, което я прави силно уязвима.

Имунната система на обществото (медиите) работят от 12 години на санитарен минимум (111-ти в света), а общите им показатели са на нива, характерни за Централна Азия и Екваториална Африка. В този климат демокрацията трудно вирее.

Другата институционална клетка, която пази демокрацията от тоталитарните вируси – парламентът, отдавна е поела по пътя на самоунищожението. Обществото няма никакво доверие в Народното събрание, а няма и особени причини да вярва. Реална опозиция на властта няма. Извънредното положение даде огромна власт в ръцете на правителството, но и преди това парламентът се беше обезличил до гумен печат на изпълнителната власт и онези, скритите зад нея. На парламентарната клетка явно не може да се разчита.

Това, което извънредното положение реално промени, е, че спря да функционира третата и последна клетка, която пази организма на демокрацията – съдът.

Съдът и преди това работеше много трудно, защото бе поразен от цялостните проблеми в тялото на държавата и обществото, но понякога успяваше да ги защити от по-леките сезонни тоталитарни вируси. Сега съдът буквално не работи. Човек може да бъде задържан в ареста заради нарушаване на карантина при закрито съдебно заседание, проведено по скайп. Само съседите ще знаят, че ви отвеждат, хора.

„Ядрената“ опция за имунна реакция на демократичното тяло – протестите, реално са забранени. Повече от двама не могат да се събират на улицата. Но и когато не бяха забранени, никой не се убиваше да протестира.

Какво се случва в тялото на пациента при подобна имунна система?

България навлиза в кризата като застарял пациент с добре изразено автоимунно заболяване. Имунната система на държавата, която трябва да атакува патогените, атакува всъщност здравите й клетки, а лекарствата по аптеките са свършили.

Още в първия ден на извънредното положение прокуратурата, която е страна в наказателния процес и трябва да пази законността (конституция, парламентарна демокрация, ала-бала – б.а.), започва да нарежда на изпълнителната власт и да се меси в работата на медицинските експерти. Това създава объркване, което е силно нездравословно. Главният прокурор иска де факто отмяна на демокрация и въвеждане на „военно положение“. Така сме щели да бъдем най-защитени.

Здравният министър, който за ден се е оказва човекът с най-голяма икономическа власт в държавата, издава заповед за затваряне на всички търговски обекти, без хранителните стоки и аптеките. След няколко часа той отменя тази заповед. Обяснение няма?!? Докато протестите са забранени, той подписва договор за 94 милиона лева за построяване на детска болница, използвайки 40-годишно бетонно скеле.

Приема се закон за мерките в извънредното положение, който е толкова недомислен, че още в първия момент започва да блокира и целият останал жив граждански оборот. Разплащането между малкия и средния бизнес започва да звучи като антиутопия.

Финансовият министър, който трябва да пази гръбнака на икономиката и финансовата система, обявява за „маргинали“ всички, на които правителството първоначално не пожела да помогне. Така “маргинали” излязоха всички самоосигуряващи се, които са гръбнак на малкия бизнес.

Здравният министър въвежда задължително носене на маски от всички в държавата. Маските са скъпи и държавата отказва да снабдява хората с тях. След няколко часа здравният министър отменя своята заповед. Обяснения няма?!? За няколко дни всички остават объркани дали трябва да носят маски. Залогът не е малък. Глобата е равна на четири средни заплати в страна, където много хора вече не получават заплати.

Депутатите отказват да отменят увеличението на собствените си заплати, докато безработицата започва да бележи експоненциален растеж. Председателят на парламента обявява, че народните представители имат нужда от повече пари, за да даряват на бедните. Премиерът замразява заплатите на депутатите в държавата, която ако беше здрава, щеше да е парламентарна демокрация.

Контролът върху имуществото на лицата по върховете на властта е отменен до второ нарежда с оправданието, че по улиците броди респираторен вирус.

При това положение е очевидно, че България страда от нещо наистина тежко, но няма кой да постави диагноза. Всеки с висока температура е смятан от ЕС за потенциален носител на Covid-19 и е призован да си стои тихо вкъщи. Липсата на лечение на съпътстващите заболявания на България убива демокрацията, преди Covid-19 реално да я докопа.