България няма да се отърве от мониторинга на ЕС

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Преждевременната радост на управляващото мнозинство в България за очаквания край на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) ще се наложи бързо да бъде охладена. Основният въпрос е: “Приключва ли европейският мониторинг в областта на правосъдието?“ Отговорът е особено важен за спазването на принципите на правовата държава въпрос и той е еднозначен: Не, мониторингът ще се засилва.

Доц. д-р Атанас Славов е преподавател по конституционно право и европейски институции в Софийския университет “Св. Климент Охридски“ и адвокат. Текстът е написан за EURACTIV България.

За изминалите 12 години прилагане на механизма за наблюдение се случиха няколко ключови неща – множество изменени или новоприети закони, непоследователни реформи, непостигнати цели. При този неубедителен резултат наблюдението не отпада, защото е постигнало крайната си цел – да гарантира съблюдаване на стандартите относно принципите на върховенство на правото, независимостта на съдебната власт и противодействието на корупцията, а поради друга причина. Механизмът ще отпадне поради своята неефективност. Този административен инструмент за външно експертно наблюдение не може да реши дълбоките проблеми в ключовите сфери, които бе призван да следи. Формално, както при всеки бюрократичен механизъм, няма как да не бъдат отчетени някакви малки постижения. Но в същността си проблемите остават нерешени.

Според актуално проучване на Евробарометър от пролетта на 2019 г. огромното мнозинство от европейците  (89 %) споделя мнението, че върховенството на правото трябва да се прилага в целия ЕС, както от европейските институции, така и от държавите членки.

Новата власт на ЕС

Партньорското наблюдение бе въведено от партньорите ни в ЕС, за да не бъде задействана предпазна клауза в момента на присъединяване. През времето на неговото действие се случиха няколко важни неща.

На първо място, влезе в сила Лисабонския договор, с който се създаде възможност за задействане на специален механизъм за политическа отговорност на държави членки (чл. 7 Договора за ЕС), които нарушават фундаменталните ценности на ЕС (по чл. 2 ДЕС: човешкото достойнство, свободата,  върховенство на правото, демокрацията, правата на човека, равенството). Тази процедура вече е стартирана по отношение на нарушаването на независимостта на правосъдието в Полша и Унгария, но не само. Има нарушение и на други основни демократични ценности –  свободата на медиите, академичната свобода и свобода на сдружаване. Освен негативния публичен имидж, за държавата обект на тази процедура могат да настъпят и други отрицателни последици – от загуба на чуждестранни инвестиции до налагане на парични санкции от Съда на ЕС.

Второ, през 2014 г. влезе в сила Европейския инструмент за подкрепа на принципите на правовата държава, който предвижда възможност за предварителни консултации и подкрепа на държави членки, които със своите действия и актове излагат на риск спазването на фундаменталните ценности на ЕС. Тази процедура всъщност е механизъм за ранно предупреждение за потенциални рискове и заплахи за фундаменталните ценности и ангажиране на европейските институции с оказването на подкрепа (вкл. препоръки, експертни становища) с оглед избягването на тежките последици. Ако този механизъм не даде резултат, се преминава на следващото ниво  – за търсене на политическа отговорност по чл. 7 ДЕС.

Трето, през 2013 г. бе създадено Информационното табло в сферата на правосъдието, което осигурява сравнителна база данни по отношение независимостта и ефективността на правосъдните системи на държавите членки. По този начин Комисията разполага с обективни данни за тенденциите в отделните страни, които могат да бъдат използвани при активиране на някои от процедурите за търсене на отговорност (политическа и съдебна).

Четвърто, през 2018 г. Комисията предложи нов регламент относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки. В предложената нормативна уредба се  обвързва финансирането от европейските фондове със спазването на европейските стандарти за върховенството на правото. При установени нарушения, се спира финансирането.

Наред с това Комисията предлага да се въведе всеобхватен мониторинг за съответствие на законодателството и практиките на отделните държави със стандартите за върховенството на правото, демокрацията и правата на човека. Комисията ще публикува годишен доклад за състоянието в отделните държави членки.

Ситуацията в Полша пряко засяга България

Ключов тласък по посока укрепване на ролята на ЕС в сферата на правовата държава дава съдебното право на Съда на ЕС. През 2019 г. в свое решение (Комисията с/у Полша, Case C‑619/18) Съдът налага общите стандарти като задължително право, което има върховенство спрямо решенията на националните органи. Опитът на национал-консервативното правителство за провеждане на съдебна реформа в Полша, засягаща независимостта на съдиите във Върховния съд чрез намаляване на пенсионната възраст и даването на по-широки правомощия на президента на страната да решава удължаването на мандата на съдиите, е обявен за нарушение основополагащи принципи и ценности на ЕС.

Съдът на ЕС установява нарушение на чл. 19 от Договора за ЕС, изискващ националните съдилища да гарантират ефективното прилагане на законодателството на ЕС в държавите членки, най-вече като осигуряват ефективна съдебна защита на правата на отделните лица.

От важно значение е, че Съдът тълкува чл. 19 от ДЕС в светлината на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, който гарантира правото на справедлив процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Съдът се позовава на общите за държавите членки конституционни традиции, изискващи съдебна защита на правата. Аргументите на Полша, че приетата законодателна промяна по никакъв начин не засяга пряко прилагането на правото на ЕС и че Съда няма основание да се произнесе по казуса, не са приети. Съдът утвърждава принципа, че съдилищата на държавите членки са част от съдебната система на ЕС, всеки национален съдия е и съдия по правото на ЕС. Полша е осъдена за нарушение на правото на ЕС. Мотивите на Съда обаче далеч надхвърлят контекста на конкретния казус и следва да  се имат предвид от всички държави членки, които не осигуряват в достатъчна степен независимостта на националните съдилища.

Именно в това е и добрата новина за всички защитници на върховенството на правото и привърженици на истинската съдебна реформа в България. За последното десетилетие ЕС става по-силен, а не по-слаб в сферата на правосъдието. Надеждата на зависимите и често корумпирани национални елити, че с мониторинга се е свършило веднъж завинаги, ще се окажат напразни. Истината е, че досега ни третираха като незряло дете, което има нужда от разбиране и увещания, за да спазва правилата. С отпадането на механизма за наблюдение се предполага, че сме достатъчно зрели (или закоравели), така че да могат да бъдат прилагани реални санкции, когато е необходимо.

Това само по себе си е повод за радост!