Гражданите и Европейският Резил за България

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов говори пред съпартийците си в "София тех парк".

“Когат си прост е лесно… Аз сутринта три пъти, нали, му обяснявах, понеже съм прост и не знам английски, всъщност, не съм разбрал това, което ми е казвал правилно и съм ги на*бал с двеста – тези чужденци, премиери…”

Тези думи, изречени с гласа на българския премиер Бойко Борисов, досега бяха квинтесенцията на българската външна политика. С тактиката “ни чул, ни видял, ни разбрал” лидерът на ГЕРБ в продължение на 11 години балансираше между Изтока и Запада и беше удобен за двете страни. Проблемът е, че когато дълго време ходиш по тънко въже, започваш да се уморяваш и накрая неминуемо падаш.

Борисов никога не е имал твърда идеологическа почва под краката си, въпреки че избра “европейското развитие” за герб на партията си. (Той избра да е десен през 2006 година, защото дясното бе свободно след разпада на СДС. По подобен начин, с носталгия по Тодор Живков, избра да е за европейско развитие. България тъкмо влизаше в ЕС и се очакваше към страната да потекат милиардите, с които да си купим европейското благоденствие).

Дебатът в Европейския парламент за върховенството на закона успя да бутне въжеиграча на Балканите. Три правителства на Борисов в продължение на десет години замазваха проевропейската фасада. Всеки доклад на Европейската комисия беше възприеман като “обективен” от българските институции и те се втурваха да вземат мерки за оправяне на положението. Съдебна реформа и борба с корупцията, разбира се, няма, но в Комисията бяха признателни на Борисов, че това нямане през цялото време бе добре облечено в хаотични действия и декларации за политическа воля. ЕК имаше възможност да се отчете политически, че България реагира правилно, сиреч проевропейски.

Така се стигна до събитията от последните две седмици. Първо Борисов получи поредния “обективен” доклад от Европейската комисия, който бръкна дълбоко в раната. Той констатира недвусмислено фундаменталните проблеми на българската съдебна система като недосегаемостта на българския главен прокурор и опитите за подчиняване на съда. В документа се казва, че политическият климат в България не е подходящ за съществуването на независими медии, а българският парламент приема съмнителни закони.

Седмица по-късно бе гласувана и безпрецедентната резолюция на Европейския парламент, която изглежда като политическото обяснение на изводите в доклада на Европейската комисия. Ключовото изречение в резолюцията е първото, защото служи като обобщение на всичко друго:

“(Европейският парламент) изразява дълбоко съжаление относно факта, че събитията в България доведоха до значително влошаване по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната система, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите; изразява своята солидарност с българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация.”

В този момент европейската фасада на ГЕРБ и Борисов, измазвана старателно в продължение на 14 години, се срути. Нито премиерът, а още по-малко неговата партия, се оказаха способни да реагират адекватно на този документ, произведен от една от трите фундаментални законодателни институции на ЕС.

Председателят на българския парламент Цвета Караянчева блесна със заключението, че резолюцията е политически акт, който няма нито правна, нито законодателна стойност. Същото може да се каже и за мониторинговите доклади на Европейската комисия, но Караянчева още не е направила това откритие.

Острието на ГЕРБ Тома Биков сведе резолюцията на ЕП до съзаклятие на социалисти и либерали. “Вие сте много повече социалисти, отколкото българи. Няма истински българин, който да изпитва такова удоволствие от такива действия на своето представителство”, обяви Биков. Според него ГЕРБ имали подкрепата на “спечелилата Европа”, а опозицията – на “загубилата Европа”. От изказването на Биков човек би могъл да остане с погрешното впечатление, че ЕНП има мнозинство в Европейския парламент, каквото няма. В подкрепа на резолюцията гласуваха 358 европейски депутати, които представляват в ЕП повече от половината европейски граждани.

Подмяна на истината

Борисов реагира на темата, обявявайки, че в резолюцията се говори за македонско малцинство в България. В документа подобно нещо няма, а се цитират под линия загубени от България дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Проправителствените медии в София  побързаха да редактират резолюцията, като спестиха напълно “корупционните” въпроси, повдигнати от Европейския парламент. Така на българските граждани бе съобщено с тържествен тон, че Европа иска легализиране на гей браковете и признаване на македонското малцинство.

Подобна истеричната реакция може да служи само като потвърждение на казаното в резолюцията. Официалните български институции и близките до тях медии просто се опитаха да подменят политическата реалност на декларацията с фалшиви новини и чисто отрицание.

Подобни сигнали от София вероятно са плашещи, но имат и просветителска функция за институциите в Брюксел и Страсбург. Те показва колко бързо Борисов може да изтрие европейското си лустро и да се орбанизира, ако се почувства притиснат. Сега ГЕРБ отрича легитимността на Европейския парламент, утре може да стои също и с Европейската комисия, която е продукт на съгласието в Европейския парламент. Така управлението на Борисов и европейските ценности започват да се превръщат в несъвместими понятия.

Декларацията на ЕП беше преведена на български, а освен това бе изпратена до Европейската комисия, правителствата и парламентите на всички държави членки на ЕС, до Съвета на Европа, до Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и до ООН.

Този път българският лидер няма да може да каже, че не разбрал какво му се казва с оправданието, че е “прост и не знае английски”.