ЕС няма политика как да пази външните си граници

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Докато мигрантите са на ничия земя на границата между Турция и Гърция, днес в Европа едва ли има по-трудна задача от тази на гръцката гранична охрана.

Знаейки, че целият свят ги наблюдава, каквито и действия да преприемат граничните войски, те ще бъдат критикувани.

В сирийския град Идлиб хората продължават да бягат от бомбите.

В Турция Ердоган отново не играе по правилата и използва бежанците като разменна монета, за да изнудва Европа да предостави повече средства за настаняване на 3,6 милиона сирийски бежанци в турските лагери.

В същото време в Гърция провалът на външната политика на ЕС се превърна в огромен проблем.

Струпването на мигранти по границата между Гърция и Турция предизвика опасения от повторение на европейската мигрантска криза през 2015 г., в която повече от един милион души влязоха в Европа.

Гръцкото правителство обяви, че ще засили патрулите на сухопътните и морските си граници, както и ще прекрати молбите за убежище за един месец, като заяви, че се позовава на извънредна клауза, което според Върховния комисариат на ООН за бежанците няма правна основа в международното право. Правителството се позова и на коронавируса.

Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) обяви в понеделник, че ще предприеме бърза гранична намеса (RABIT), за да помогне на Гърция да се справи с големия брой мигранти на външните ѝ граници.

Тази седмица вече станахме свидетели на сблъсъци, когато гръцката полиция блокира хиляди на границата, използвайки сълзотворен газ, докато бежанците отвърнаха с хвърляне на камъни.

Само си представете: ако граничните власти отстъпят и разрешат на бежанците и мигрантите да преминат, това ще насърчи и други да ги последват и ще даде повод на десни политици и медии да тръбят все по-силно, че ислямът атакува Европа, а Брюксел не прави нищо, за да го спре.

Ако обаче използват сила,  гръцките власти ще бъдат осъдени за нехуманно отношение към бежанците и нарушаване на международните конвенции за правата на човека, дори и в опитите си опазят шенгенската граница и да предотвратят незаконни влизания на територията на ЕС.

В такъв случай как се очаква Гърция да се справи с най-новата криза на южния фланг на ЕС? И какво означава “защита на външната граница на Европа”? Освен очевидното, че не трябва да се стреля по бежанците или да се обръщат лодките им?

Видео кадри от последните няколко дни, разпространени в социалните медии, дават валиден аргумент, че за пристигащите на нашите брегове, лицето на Европа не може и не трябва да бъде само Frontex.

Сделката между ЕС и Турция от 2016 г. предостави на Европа някакво облекачение, но определено не попречи на Ердоган да използва бежанците в своя полза. Няма и никаква гаранция, че преработената сделка ще доведе до различен резултат в бъдеще.

Още по-лошо за това, което е останало от доверието в Европа, е, че Анкара отново хвана блока неподготвен, отваряйки вратата на “милиони” бежанци и мигранти към Европа.

Години наред Брюксел не успява да намери консенсус за съгласувана миграционна политика, като до голяма степен игнорира хуманитарната катастрофа в Сирия, веднага след като тя изчезна от заглавията.

В същото време кризисната дипломация на ЕС винаги идва прекалено късно.

Посещението в Анкара на главния дипломат на ЕС Жозеп Борел и комисарят по управление на кризи Янез Ленарчич, както и разходката на тримата лидери на ЕС по гръцко-турската граница, трудно биха могли да променят това схващане. Уверенията на Шарл Мишел за “подкрепа на гръцките усилия за защита на европейските граници” също.

Гърция призова за единни действия на европейските партньори. Ключовият въпрос обаче е, дали ЕС ще бъде в състояние да загърби безкрайните си неразбирателства в името на съвместен подход към миграцията, тровещ европейската политика от 2015 г насам?