Защо няма член 7 срещу Малта?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Ако смятате, че Полша и Унгария са костелив орех, когато става въпрос за върховенството на закона, подгответе се за още: Малта може да се превърне в следващото голямо главоболие за Европа.

Убийство на журналист, неефективна съдебна система, мафиотски босове, системна корупция и пране на пари на най-високо ниво – този списък не е от сценарий на холивудски трилър. Това е действителонстта в държава-членка на ЕС, за която се предполага, че е прегърнала демокрацията и правовата държава.

Малтийският премиер Джоузеф Мускат обеща да подаде оставка в средата на януари, след като бъде избран нов лидер на неговата лейбъристка партия. Но мнозина смятат, че той трябва да напусне поста незабавно, за да гарантира, че разследването на убийството на журналистката Дафне Каруана Галиция няма да бъде компрометирано повече.

Лидерите на ЕС трябваше да се държат на разстояние от Мускат на срещата на върха в Брюксел миналата седмица, което те не направиха, а Европейският съвет реши да мълчи, дори след събирането на активисти пред посолството на Малта срещу Европейската комисия. Става все по-ясно, че скандалът с убийството в Малта разкрива нежеланието на ЕС да осъжда еднакво нарушенията на правовия ред в различните страни на Съюза.

Призивите да се започне процедура за нарушение по член 7 срещу Валета за сериозни нарушения на върховенството на закона стават все по-силни. Но изненадващо (или всъщност може би не), механизмът досега не е задействан нито от Европейската комисия, нито от Европейския парламент.

Какво още трябва да се случи в Малта, за да се активизира някоя от институциите на ЕС? Ако член 7 можа да се задейства сравнително бързо срещу двете черни овци от Източна Европа, защо не и срещу държава, която също има „системни“ недостатъци в системата си на правоприлагане и очевидно е нарушила европейските договори и ценности?

Най- малко първият етап от механизма за нарушение, член 7.1, представляващ просто предупредителен изстрел, може да бъде използван. В противен случай човек може да се замисли дали няма различни стандарти за различните държави-членки.

Във вторник (17 декември) евродепутати не скриха недоволствтото си от Малта, особено тези, които бяха част от третата по рода си делегация за установяване на факти в началото на декември, където се срещнаха с правителството на Малта, полицията, съдебните органи, опозицията, гражданското общество и журналисти, както и с членове на семейството на Дафне.

„Правосъдие трябва да има, новата Комисия  ясно заявява подобна нужда “, заяви комисарят по правосъдието Дидие Рейндерс пред евродепутатите в Страсбург, като подчерта, че през първите две седмици от мандата на Комисията тя е изпратила „ясно послание до малтийските власти”, а Европол са на разположение за участие в разследването.

„Комисията разполага с инструментариум за справяне с проблемите на върховенството на закона и ние сме готови да се възползваме от него“, добави Рейндерс.

В по-ранно писмо до своя малтийски колега Рейндерс силно насърчи малтийските власти да поискат препоръки от Венецианската комисия, специализирания консултативен орган по основни демократични въпроси на Съвета на Европа. Освен това той каза, че разчита на малтийския министър на правосъдието „да даде тласък и политически приоритет за ускоряване на реформите“.

С други думи, Комисията все още не желае да открие никаква процедура.

„Предишната Европейска комисия не предприе никакви действия, въпреки две резолюции на Европейския парламент. Какво ви пречи да реагирате на това системно нарушение на законодателството на ЕС? “, попита в Страсбург зеленият евродепутат Свен Гиголд.

Ще бъде интересно да наблюдаваме дали членовете на ЕП ще имат смелостта да гласуват за  резолюция относно положението по отношение на принципите на правовата държава  в Малта днес (18 декември), независимо от националната си принадлежност .

Поведението на групата S&D (Прогресивен алианс на социалистите и демократите) обаче заслужава по-голямо внимание.

Миналата седмица източник от ЕС каза за EURACTIV, че социалистите в Брюксел не са склонни да заемат проактивна позиция срещу управлението на Мускат в Малта, поради факта, че той е част от тяхното политическо семейство – ефективно поставяйки политическата принадлежност пред почтеността.

Социалистите, обикновено гласовити в осъждането на „гнилите ябълки“ в други партийни редици, засега не заявяват ясна позиция по отношение на своите „лоши другарчета“, Румъния и Малта. Какво говори това за техния морален компас и грижа за европейските ценности?

Вярно е, че някои от проблемите на Малта предхождат правителството на Лейбъристката партия и могат да бъдат отнесени към предишното правителство на Консервативната националистическа партия.

Но малтийските социалисти толерираха безнаказаността и положиха малко усилия, за да променят статуквото в страната, след като взеха властта. Виновни са в съучастие.

Дали започването на процедура по член 7 срещу Румъния (отложено решение) и след това Малта ще е признанието, че нещо не е наред с върховенството на закона в целия блок? Mълчанието ли е по-доброто решение от провокирането на перфектната буря?

Убийството на Дафне повдигна завесата над Малта.

Ако иска да запази моралните си позиции, сега Европа ще трябва да предприеме ясни и конкретни действия.