Картини от Америка

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com [EPA-EFE | Etienne Laurent]

Историята е добре позната: Джордж Флойд беше убит преди 10 дни в Минеаполис, когато полицейски служител го прикова към земята с коляно на врата за близо девет минути пред погледа на трима други полицаи. Протестите в САЩ не спират оттогава.

Полицията стреля с гумени куршуми по демонстранти, протестиращи срещу полицейското насилие. Президентът използва сълзотворен газ срещу мирни протестиращи пред Белия дом, за да разчисти пътя, за да позира за снимка пред близката разбита по време на протестите църква.

Снимките и видеоклиповете са брутални, насилствени, ужасяващи. Най-лошото обаче е, че те не са шокиращи. Всеки, който е изненадан от убийството на Джордж Флойд и реакцията към него явно просто не е запознат с проблема.

Списъкът на гражданите, станали жертва на жестокостта на американската полиция е дълъг.

Джордж Флойд дори не е първият чернокож, чиято смърт бе записана на видео в Минесота. Филандо Кастиля беше убит с пет куршума от близко разстояние при полицейска проверка през 2016г. Смъртта на Ерик Гарнър, задушен до смърт в Ню Йорк през 2014 г., защото полицаи са заподозрели, че е продавал нелегално цигари, също бе записана на видео.

Американският расизъм не свършва с полицейското насилие. Чернокожият автор Скот Уудс ни напомня, че “омразата е само едно от проявленията на расизма. Привилегиите, липсата на достъп, невежеството, апатията са сред останалите”.

Расизъм са и огромните различия в здравеопазването, заради които чернокожите американци умират от COVID-19 три пъти повече, отколкото белите, а смъртността при раждането на чернокожите жени е три пъти по-голяма.

Проблем е и огромната разлика в благосъстоянието. Средностатистическото бяло домакинство има десет пъти повече средства от чернокожото по данни на Pew Research. Това е в резултат на дългогодишната расистката жилищна политика и неравния достъп до качествено образование.

Като бяла жена от средната част на Америка, моето мнение не бива да се търси по тема, която никога няма да преживея или разбера. Твърде често дискусиите на тема “раса” се провеждат без представители на цветнокожите.

В Германия това се случи миналите почивни дни, когато по време на телевизионно предаване панел, съставен изцяло от бели хора обсъди събитията в САЩ. В отговор бившият член на Бундестага Йозкан Мутлу призова предаването “да се научи най-накрая да говорят със засегнатите хора, а не за тях”.

Промяната настъпва след посвещаване на време за слушане и учене. Нека прочетем повече за историята на робството, колониализма и другите основи на съществуващите днес расистки системи. Нека потърсим ресурси като Проекта 1619 на “Ню Йорк Таймс” или книги на чернокожи автори като Та-Нехиси Коутс, Ибрахам Кенди и Одри Лорд.

Нека проучим най-ефективните реформи за прекратяване на полицейското насилие като Campaign Zero. Нека последваме чернокожите активисти в социалните медии като Рейчъл Каргъл, Дирей МакКесън и Британи Пакнет Кънингам.

Това също означава да се вслушаме в думите и опита на чернокожите в Европа и други цветнокожи (включително Фатима Ел-Тайеб, Наташа Кели, Катарина Огунтой в немскоговорящия свят) и да признаем, че Европа далеч не е имунизирана срещу расизма.

В понеделник (1 юни) Чипонда Чимбелу написа в коментарна статия в “Дойче веле” “за мен не е облекчение, че живея в Германия [вместо в САЩ]. Години наред чернокожи мъже и жени са убивани в САЩ и Европа, дори от полицията, само защото са чернокожи”.

Това включва множество инциденти, свързани с насилие на германската полиция над цветнокожи, подробно описани тук от Темби Волф от VICE, както и смъртта на задържания от френската полиция Адама Траоре през 2016 г.

Насилието в САЩ ни напомня, че е крайно време да започнем да работим за решаването на проблема. Това може да започне с едно просто изявление – без към него да се добави условност или извинение: Черният живот има значение.