Корупцията в Румъния: европейски въпрос

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Протест срещу корупцията в Румъния

Ситуацията е отчасти обнадеждаваща: в страната се появиха много нови граждански движения, между които все по-популярното сред младежта антикорупционно движение, пишат Елена Дениса Петреску и Янис Карамициос.

Елена Дениса Петреску е координатор на Международната асоциация на студентите по политология, Букурещ; Янис Карамициос е съосновател на Алианс за Европа, Брюксел.

Една от причините за това, че Румъния не се присъедини към Европейския съюз през 2004 г. заедно с повечето централно и източно-европейски страни беше слабостта на вътрешните й механизми за борба с корупцията.  Когато впоследствие тя беше допусната до клуба заедно с България през 2007 г., това стана под условието, че ще бъдат развити и укрепени върховенството на закона, анти-корупционната правна рамка и независимостта на съдебната система.

Европейската комисия създаде временен инструмент , за да подпомогне двете нови страни в преодоляването на недостатъците на съдебните им системи, известен като Механизъм за сътрудничество и  проверка (МСП), и въведе доклади за напредъка по МСП в края на всяка година.

Колко струва и как се въприема корупцията в Румъния

Според неотдавнашно изследване загубите от корупция в Румъния са над 38,6 млрд. годишно. Това е равностойно на около 15,6 % от брутния вътрешен продукт на страната.

Корупцията определено е приоритет за румънците. Както показва специалното издание на Евробарометър от 2017 г., 68 % от румънските граждани смятат, че са лично засегнати от корупцията във всекидневния си живот – най-високият процент в страните-членки на ЕС. 46 % вярват , че корупцията се е увеличила през последните 3 години. 25 % съобщават, че от тях се е искало или очаквало да платят подкуп за обществена услуга – по това румънците се нареждат на второ място в ЕС.

Не на последно място, Румъния отбеляза 47 точки от общо 100 и се нареди на второ място след Унгария като най-корумпирана страна в Европейския съюз в Индекса на възприятията за корупцията на организацията Прозрачност без граници за 2018 г.

Три години връщане назад

От декември 2016 г., когато Социалдемократическата партия спечели парламентарните избори и формира коалиционно правителство заедно с  Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ), Европейската комисия регистрира сериозни нарушения.

Докладът за напредъка на Румъния  от 2018 г. констатира, че въпреки известни успехи с мерките, отразяващи някои предишни препоръки, „положителната инерция за реформи от 2017 г. е като цяло загубена, забавяйки изпълнението на останалите препоръки и създавайки риск въпроси, които бяха сметнати за решени в доклада от януари 2017 г., да трябва да бъдат повдигнати отново”.

Първата стъпка на правителството беше да внесе закон, декриминализиращ злоупотребата с власт, водеща до щети до 44,000 евро. И това беше само началото.

По-нататък правителството одобри редица законови промени в съдебната система без или с минимална консултация. Съдии и прокурори бяха подложени на политически атаки. Сред най-видимите случаи са обвиненията, повдигнати от управляващата партия срещу различни прокурори от Националната антикорупционна дирекция и по-специално срещу нейния бивш шеф  Лаура Кодруца  Кьовеши – обвинения във „фабрикуване” на доказателства срещу румънски политици. На 30 май 2019 г. Конституционният съд отсъди в полза на правителството, заключавайки, че президентът Клаус Йоханис трябва да уволни Кьовеши, която впрочем само преди дни беше потвърдена от Съвета на Европейския съюз като първия европейски главен прокурор.

Много сектори на гражданското общество бяха подложени на натиск и техни демонстрации бяха понякога брутално ограничавани и дори репресирани (с десетки ранени).

Европа реагира

През декември 2018 г. Европейският парламент прие резолюция, в която заяви, че е „дълбоко загрижен” за промените в румънските съдебни и криминални закони, промени, които подронват разделението на властите и борбата с корупцията.

През май 2019 г. заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс изпрати писмо до румънското правителство, в което посочва, че „Неотдавнашните поправки в наказателното право създават риск за фактическа ненаказуемост на някои престъпления, включително корупционни”, и че по тази причина Румъния може да бъде санкционирана.

По същото време се наложи румънската партия АЛДЕ да се оттегли от европейската АЛДЕ, защото като коалиционен партньор на правителството е подкрепила тези поправки – нещо, което не бе прието добре на европейско ниво.

Европейски въпрос

Не е трудно да се види европейския аспект на проблема с върховенството на закона в Румъния. Като най-голяма страна в региона тя задава тенденции за съседите си като България и страните от Западните Балкани, които се стремят към членство. Задълбочаването на проблемите с корупцията в Румъния, или, обратно, подобряването на ситуацията, създава модел и за съседните държави. То също е и тест за това доколко ефективен е ЕС в защитаването на ценностите си на територията на Съюза.

Ситуацията е отчасти обнадеждаваща. В страната се появиха много нови граждански движения. Впечатляващо антикорупционно движение набира популярност в румънското общество, особено сред младите поколения. Поправките в криминалното законодателство бяха замразени.

Но политическите и икономическите играчи също трябва да свършат своето.

До края на годината ще имаме изцяло ново европейско ръководство: нова Комисия, ново председателство на Съвета и нов Европейски парламент.

Заключенията на новия доклад на Комисията, които ще бъдат публикувани до края на тази година, трябва да бъдат използвани максимално за изпращане на правилното послание.

Европейският съвет трябва да постави по-ясни критерии за присъединяването на Румъния към Шенгенската зона на базата на напредъка, отбелязан в този доклад. Ако не друго, то поне членството в Шенген е морковът,  от който Румъния не може да се откаже.

Членовете на Европейския парламент, особено румънските, трябва да се заемат по-активно с въпроса за корупцията чрез законодателство, доклади, въпроси и резолюции.

Международните инвеститори и донори, от своя страна, трябва да увеличат натиска. Те би трябвало да поставят инвестициите си в зависимост от една сериозна и истинска анти-корупционна политика. И да изпратят ясен сигнал до румънското правителство, че не могат да развиват дейност в страна без здрава съдебна система и прозрачна администрация.

И накрая, европейските медии и техните асоциации също би трябвало да се намесят. Те би трябвало да обърнат подобаващо внимание на въпроса за върховенството на закона в Румъния като на въпрос от регионално и европейско значение. Те трябва да осветляват по-интензивно случаите на сплашване на румънски журналисти, свързани с работата им върху корупцията в държавата. Още по-важно – те трябва публично да разобличат и порицаят клеветническите кампании срещу защитниците на прозрачността на управлението, които могат да се очакват от някои румънски медии.

Оригинален текст на английски