Отнесени от вихъра – 25 години след геноцида в Сребреница

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com.

Има нещо показателно за начина, по който ще се отбележи 25-годишнината от геноцида в Сребреница. За тези, които може би не знаят, това е най-голямото престъпление след Втората световна война, извършено на европейска земя. През юли 1995 година войските на босненските сърби избиха 8 372 мюсюлмански мъже и момчета, навлизайки в обозначените от ООН “безопасни зони” в Източна Босна.

Заради пандемията от коронавирус, големи събирания на мястото на бившия лагер на ООН в Потокари няма да има. Тези, които посетят мястото, ще трябва да носят маски. Западните лидери ще участват във възпоменанието чрез видеовръзка.

Босненските сърби за първи път ще организират своя собствена церемония, организирана от група, наречена “Източна алтернатива”. Тя твърди, че датата 11 юли трябва да бъде отбелязана, защото “това е денят, в който нападенията и убийствата на сърби от защитената от ООН зона са спрели”.

Въпреки че животът се завърна в Сребреница и хората пак живеят заедно, разделението между местните мюсюлмани и сърби остава дълбоко.

Аз бях един от първите репортери, които се втурнаха към мястото в онзи трагичен юли, за да посрещнат първите автобуси с бежанци. Не може да се опише с думи човешката драма, която се разгърна в лагера, когато хиляди отчаяни жени и деца разбраха, че съпрузите и бащите им няма да се върнат при тях.

Предпочитам да не си спомням как светът, включително и ЕС, стоеше и гледаше безмълвно тази трагедия.

Предпочитам да не си спомням и за местните следователи, и тези на ООН година по-късно, когато започнаха да разкриват масови гробове, разпръснати из цялата област, изпълнена с всепроникващото зловоние на смъртта.

А какво точно научихме за тези 25 години?

а) Международното правосъдие е бавно и хаотично и не е в състояние наистина да затвори страницата на конфликта. Отне повече от 20 години, за да се осъдят двамата главни виновници – политическия лидер на босненските сърби Радован Караджич и неговия военен командир Ратко Младич, известен като “Касапинът от Босна”. Междувременно култът към тях все още се възражда, в момента, в който антимюсюлманският екстремизъм се изостри.

б) Изправен пред истинско насилие или въоръжен конфликт в съседство, ЕС просто се вцепенява. Липсва му подходящата политическа и военна сила и блокът неизменно затъва в конфликтните национални интереси на съставящите го страни членки.

в) Никой наистина не се интересува от въпроса, с изключение на бошняците  и балканските изследователи.

Защото ако наистина се интересувахме, щяхме да направим всичко възможно да избегнем това да се случи отново. А то вече се случва, вижте Сирия, Либия или Йемен.

Сребреница се случи точно по време на отбелязването на 50-тата годишнина от края на Втората световна война. След още двайсет и пет години няма да са много онези, които си спомнят какво се случи онзи парещ юли в гористите планини на Босна.

P.S. Ако ви е трудно да си представите как изглежда поле с 8000 гроба, вижте това видео от Потокари, предоставено от http://www.dron.ba/