400 погинали рибки, или как прокуратурата определя дневния си ред

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Снимка: БГНЕС

Мълчанието по някои случаи е показателно за дейността на държавното обвинение. Точно както е знаков и отказът на Гешев да участва в изслушването за корупцията в Европарламента, пише Доротея Дачкова в коментар за в. “Сега”.

Една седмица. Толкова й трябваше на Софийската районна прокуратурата да стигне до агресивния шофьор, който вилня посред бял ден в центъра на София с джипа си и нарочно блъсна спряла кола с жена и бебе. 39-годишният мъж е задържан, прокуратурата настоява пред съда за постоянния му арест.

За тази една седмица са установени и разпитани очевидците, иззети са записи от охранителни камери в района на местопроизшествието, приобщен е и запис, излъчен в ефира на национална телевизия. Направени са разпознавания. Джипът, който се оказал собственост на фирма, е обявен за общодържавно издирване.

По случая прокуратурата излезе с две съобщения – едно за разследването, образувано светкавично след излъчването на репортажа за наглия шофьор в национален ефир, и второ – за задържането на извършителя. Със скоростната работа по това дело би трябвало скоро да очакваме и внасянето на обвинителен акт срещу шофьора.

Нима не искаме всички такава прокуратура? Да действа бързо и да се отчита пред обществото?

Проблемът обаче е, че това се случва само по определени казуси. Може би защото в тях няма политика. Или защото са след телевизионни репортажи и Фейсбук статуси. Да допуснем все пак, че са попаднали на някой честен и свестен прокурор.

Макар че в други ситуации медийната активност не помага. При не по-малък обществен интерес

мълчанието на прокуратурата понякога е гробно.

Такава тема табу за държавното обвинение се оказа полицейското насилие по време на протеста на 10 юли. Дали защото освен оставката на правителството протестиращите вече повече от 50 дни настояват и за оттеглянето на главния прокурор Иван Гешев, или по някаква друга конюнктурна причина, но по случая от прокуратурата няма и дума. “Сега” направи десетки опити да получи информация дали има образувана проверка или дело за бруталното насилие, което беше запечатано с любителски камери и за което потърпевшите разказаха публично ужасяващи истории. Въпросите, зададени устно по телефона и писмено по имейл на прокуратурата много пъти, останаха без отговор. Гешев не написа нищо в Туитър. Нито се видя с жертвите на полицейското насилие, нито лично обходи местопрестъплението.

За този случай

не разбрахме установени ли са очевидците, иззети ли са записите

от охранителните камери в района на колоните на Министерския съвет, направени ли са разпознавания? Има ли задържани, обвинени, такива, на които ще им бъде поискан постоянен арест? По същия начин потънаха и въпросите на “Сега” до МВР за дисциплинарните наказания по случая. От СДВР не спазиха Закона за достъп до обществена информация да отговорят на въпросите, пък било то и с отказ да предоставят търсените данни.

По същия начин се подминават и въпросите за делото “Барселонагейт”, или за разпитите на премиера Борисов, шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова и вече бившия финансов министър Владислав Горанов. Апропо, последният е обект на прокурорска проверка заради апартамента на бизнесмена Иван Сариев, в който от години живее безплатно. Тази проверка се точи вече близо 2 години, или по-скоро се държи на трупчета.

За сметка на липсата на информация по тези казуси цяла седмица държавното обвинение ни бомбардира с речите на прокурорите, които се изказаха, по-точно четоха, след Гешев по време на националното съвещание на институцията на 24 август.

Обилно ни заливат с избрана информация и дори доказателства, които да докажат нечия вина, преди делата да са стигнали в съда. Без значение дали става дума за укриващия се в Дубай хазартен бос Васил Божков или президента Румен Радев, щом и двамата в момента са в списъка с врагове на Гешев.

Прокуратурата съобщава и за всякакви дребни битови престъпления, които е разкрила. Като например как след тв репортаж за жена с психично заболяване, която тормози жители в столичния кв. “Младост”, е образувана преписка и е инициирана процедура за задължителното й настаняване за лечение.

Или за 19-годишен младеж, предаден на съд за грабеж на мобилен телефон. Или за някой нарушител на карантината.

Тежко съобщение имаше и за задържането на 23-годишния Камен Димитров, обвинен, че е

хвърлял червена боя по Съдебната палата и “сериозно зацапал фасадата й”.

“Деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм – размазаната боя наподобява петна от кръв, както и с изключителна дързост – деянието е извършено в центъра на столицата, като петната са оставени по предната фасада на сграда, която е един от символите на държавността, над централния ѝ вход, въпреки че същият е под постоянно видеонаблюдение”, гласеше съобщението на прокуратурата. Съдът пусна младежа под гаранция, а прокурорът, който се яви пред втората инстанция, се отказа да поддържа протеста на колегите си, настояващи за постоянен арест на Димитров. Между другото червената боя беше надълго и широко анализирана в една от речите по време на прокурорското съвещание. Но за полицейското насилие и дума не се каза, нищо, че вътрешният министър Христо Терзийски беше гост на сбирката.

На 20 август прокуратурата разказа пространно и как В.В. отишъл в магазина за домашни любимци, където работела бившата му съпруга. Двамата имали често спорове за издръжката на двете си деца. В.В. носел метален френски гаечен ключ, с който нанесъл множество удари по бюро в касовата зона на магазина, както и по намиращите се върху него баркод скенер и ПОС терминал. После се насочил към аквариумната зона и ударил много пъти с инструмента петте аквариума, пълни с декоративни рибки. “В резултат от нанесените удари аквариумите се счупили и намиращите се в тях

400 броя декоративни рибки погинали”, съобщи Софийската районна прокуратура.

И не че всички тези случаи не са важни. Всяко престъпление трябва да бъде преследвано и наказано. (Макар че през 2019 г. например поредни 50 хил. дела са прекратени по давност, т.е. престъпниците са амнистирани.) Но мълчанието по някои случаи е много по-показателно за дейността на прокуратурата от напоителните разкази за погиналите рибки.

Точно както е знаков и отказът на Гешев да участва във видеоконферентното изслушване в групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в Европейския парламент, за което беше поканен. Вместо това той прати един от заместниците си на горещия стол, за да може по същото време да ръководи лично полицейска акция край Дупница. Иначе наляво-надясно обяснява как отговаря само за политиките в прокуратурата, но не се меси в работата по конкретни дела. (Случайно или не, но и Борисов не уважи поканата, а прати вицето си Екатерина Захариева.)

Всичко това нямаше да е възможно, ако прокуратурата беше истински прозрачна и подлежеше на граждански контрол, а главният прокурор не беше недосегаем. И над 50 дни протестиращите настояват за това.