Боклукът, който зароби Белоградчик

Незаконното сметище в Белоградчик

Преди години Белоградчишките скали отпаднаха от надпреварата за новите седем чудеса на света. Природният феномен тогава не стана осмото чудо, но с договорите си за сметопочистване община Белоградчик несъмнено може да бъде обявена за осмото чудо на света.

Един малък град с около 4 хиляди души население е натрупал дългове за над 7 милиона лева по договора си за сметосъбиране с фирмата „Еко титан”. На всеки жител на градчето се падат по… 1750 лева общински дълг само за боклука!

В същото време откриваме в края на града, по пътя за село Рабиша – незаконно сметище. Община Белоградчик, която е длъжник на кредитора „Еко титан”, е допуснала в чертите на града незаконно сметище.

Общинският съветник Радослав Живков твърди, че това е допускано да се случва в продължение на години. Подавани са сигнали и са съставяни  се актове от екоинспекцията в Монтана. Водят се  много дела, но нищо не се е променило през последните 10 години, откакто управлява  един и същи кмет.

Заради договорите за сметопочистване, по които задълженията са над 7 милиона лева, Общинският съвет в Белоградчик е взел решение близо 11 хиляди декара гора да отидат за продажба при частен съдебен изпълнител. В същото време на незаконното сметище  изхвърляли всички. Тук били  и отпадъците от санирането в Белоградчик. В урвата под сметището имало близо 400 изхвърлени гуми.

Радослав Живков показва клип как общинският трактор избутва всичките отпадъци  надолу в дерето. Докато се прави ремонт на площада в град Белоградчик работнички от фирмата-изпълнител по проекта изваждат цветята от закупените саксии и ги засаждат, а празните  саксии се хвърлят на незаконното сметище.

Според документите и предишният кмет Емил Цанков, и сегашният кмет – Борис Николов, изпълняват договори с една и съща фирма за сметопочистване. Дълговете се трупат повече от 15 години. Още през 2017 г. Агенцията за държавна финансова инспекция констатира, че са установени вреди за бюджета на Белоградчик от неоснователно изплатени средства на фирмата „Еко титан”.  Парите били изплатени по фактури, без да са приложени към фактурите протоколи за свършена работа. Ревизорите откриват завишени цени, както и дублиране на услуги без документи за свършена работа. Финансовата инспекция е дала указания на кмета на Община Белоградчик, да се предприемат действия за уреждане на финансовите взаимоотношения с фирмата „Еко титан”.

Четири години след това указание нищо не е направено, а дългът не е погасен и се плащат лихвите по него.  За фирмата „Еко титан” може и да е изгодна тази форма на финансови взаимоотношения. Защото така  и пари се получават, и дългът си стои. А за дълга могат да се издават изпълнителни листове и да се запорира имущество на общината.  Истински господар на дълговете за смет.

От медийни публикации се знае, че фирмата имаше такива договори с общините Велинград и Видин. И там дълговете за сметопочистване бяха огромни.

Кметът на Белоградчик Борис Николов коментира фактура за брулене на сняг по дърветата по единствения булевард в Белоградчик. Фактурата била за около 30 хиляди лева. Имало и протоколи за това. Това се случило при предишния кмет Емил Цанков.

Старият кмет казва, че бил оставил общината с дълг за сметопочистване над 2 милиона лева. Докато при сегашния  кмет  дългът станал  вече  над  7 милиона лева.

Борис  Николов отрича фактите, установени от държавната финансова инспекция. Той твърди, че тази ревизия била поръчка. Дошли ревизори от АДФИ, които според него, имали задача да докажат, че е ощетен общинският бюджет. Кметът не бил съгласен с констатациите за нанесени щети от над 1 милион лева. И затова  водили дело срещу АДФИ, но и сега въпросът оставал неразрешен.

Община Белоградчик плащала всяка година само лихвите по дълга на фирмата „Еко титан”, които били около 600 хиляди лева. Със собствени приходи общината може да задържат само това ниво. Незаконното сметище бил боклукът от циганската махала. Кметът се учудва при вида на заснетата грамада в незаконното сметище.

Според действащия 3-годишен договор кофите за смет в Белоградчик трябва да се почистват два пъти или един път седмично. Депонирането на битовите отпадъци трябва да се извършва в Регионалното депо за твърди битови отпадъци във Видин.

Екоинспекцията в Монтана твърди, че за трите месеца от началото на година са осъществени 20 курса от автомобила на фирмата „Еко титан” за извозване на отпадъци  от Белоградчик до Видин. Кметът на Община Видин д-р Цветан Ценков казва, че курсовете са 23. Защо има такава разлика от 3 курса?

В един и същи ден – на 12 март, камионът е влязъл два пъти в депото в рамките само на 3 часа. Излиза, че камионът е влязъл в депото във Видин в 9 часа 56 минути, разтоварил е  над 10 тона боклук, върнал се е обратно в Белоградчик, а пътят до там е повече от час, натоварил е още 10 тона боклук, изминал е разстоянието обратно до Видин и в 13 часа отново е влязъл в депото.  Същото се е случило и на 19 март.

„Възможно е в гаражите да е имало някакъв останал боклук”, обяснява собственикът  на „Еко Титан“ Васил Иванов.

Според него община Белоградчик била от малкото общини в този регион, в която има живот и заради това трупала дългове. План-сметката за чистота била половин милион лева, а се събирали само 250 хиляди лева. Ако се намали чистотата, хората правели бунтове. Ако се увеличи такса смет – отново ще има бунтове. Затова положението било много сложно.

В Белоградчик хората питат не само за милионите, отишли за почистването, а и за милионите, които са усвоени по една европейска програма за залесяване.  Държавен фонд „Земеделие” е сключил през 2014 г. договор с Белоградчик за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за залесяване на земи по Програмата за развитие на селските райони.

Договорът е за 2 милиона лева, които са намалени с 500 хиляди лева заради санкция, свързана с непубликувано съобщение от Община Белоградчик. По този проект е предвидено залесяване върху 11 общински поземлени имота с обща площ от 168 хектара в землищата на селата Вещица, Боровица и Дъбравка.

Общината сключва договор с обединение „Белоградчишка гора”. В него да обидени фирмите: „Еко просперити” ЕООД, „Про плантс” ЕООД и „Вива лес-02”. Прави впечатление, че собственик на първата фирма – „Еко просперити”, отново е Васил Иванов – собственикът и на фирмата за сметопочистване „Еко – титан”.

Баирът над пътя срещу язовир Дъбравка през 2013 година е бил изоставена орна земя. Той е трябвало да бъде залесен, но няма млада акациева гора.  Има единични фиданки.

Мая Костова, която е инженер-лесовъд в Община Белоградчик твърди, че не можело гора да се формира за 4-5 години. Трябвало още доста години. Лесничеят от Белоградчик Лозан Иванов признава, че всъщност бил много нисък процентът  на прихващаемост на акациите. Едва 13 процента се били прихванали, защото почвата била по-бедна тук. Фиданките не успели да се адаптират към почвата и затова някои от тях  изсъхнали.

Експерт по горите от Министерството на земеделието, храните и горите, казва друго:

„По принцип, акацията е бързорастящ и непретенциозен дървесен вид и на 7-8-годишна възраст, акацията би трябвало да достигне поне 12-13 сантиметра в диаметър. От снимките се вижда, че има някаква растителност, но като гледам, повечето са храсти и самозалесили се дървесни видове. Почвата не ми се вижда да е бедна и е учудващо, ако е акация, да е с такива малки размери на почти 7 години. Но, всичко зависи от фиданките, от залесителите и от метеорологичните условия. Определено има някакъв проблем. Ако е залесявано, то прихващането е много нисък процент. А ако е 13% прихващаемостта на залесените акации, то това е много слабо. Би могло да се каже, че тук залесяването е напълно провалено.”

Въпросът е защо Държавен фонд „Земеделие” не е установил всичко това? Проектът е наблюдаван от 2014 до 2019 година

В Белоградчик, въпреки усвоените милиони левове за сметопочистване, които сега висят като дълг и воденичен камък, едно незаконно сметище се извисява в края на града като паметник на съмнението. За какво се дават всъщност, парите на данъкоплатците? От другата страна на Белоградчик, отвъд язовира, се извисява баирът със залесената акациева гора, която я няма. За какво са платени тогава европейските средства?

И в двата случая парите са усвоени пред очите на контролните органи. И те са останали безмълвни. Години наред, а и сега.