Делата за лекарски грешки разкриват пороците на българското здравеопазване

Средният размер на търсеното от пациентите обезщетение за лекарски грешки е 71 320 лв. [Pixabay]

Десетки дела за лекарска грешка се завеждат годишно в България. В 40% от тях съдът признава, че медиците не са приложили стандартите и не са направили необходимото за лечението на пациентите и присъждат обезщетение. В някои случаи става въпрос за стотици хиляди евро. За бедните болници такива разходи могат да се окажат фатални и това да се отрази върху здравната грижа в цели региони.

Това са само част от изводите в представеното в сряда изследване “Медицински деликт”. За да го направи, специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова е проучила 458 граждански дела, водени в страната в периода 2007 – 2019 г.

Броят на делата, завеждани всяка година срещу лечебни заведения, се увеличава постепенно. Не може обаче да се твърди, че случаите на настъпване на вреди при оказване на медицинска помощ са се увеличили. Няма данни в тази посока. Може обаче да се предполага, че увеличаването на съдебните спорове се дължи на по-голямата информираност на пациентите и нарастването на обществената чувствителност към този проблем, смята адвокат Шаркова.

Преди месец Световната здравна организация (СЗО) отбеляза първия “Световен ден за безопасността на пациента” (World patient safety day). На този ден СЗО припомни, че събирането и анализирането на данни за нежеланите събития, които настъпват при оказване на медицинска помощ, е сред основните препоръки на организацията за подобряване на качеството на медицинската помощ, и в частност на безопасността на пациента. Такива са и Препоръките на Съвета на ЕС и на Европейската комисия, които посочват, че докладването на нежеланите събития и извеждането на поуки, след анализирането им, без някой да бъде критикуван и обвиняван, са отлични инструменти за подобряване на пациентската безопасност, припомни Шаркова.

В България обаче няма нормативна уредба, която да задължава или поне да насърчава лечебните заведения и медицинските специалисти да докладват и анализират нежеланите събития, които настъпват в работата им.

Делата за обезщетения след лекарски грешки продължават по около 4 години, което е повече от средното. Най-честата причина за това е, че основните доказателства по тях са медицинските експертизи. Понякога се налагат повторни и допълнителни експертизи. А често има проблем с намирането на вещи лица, тъй като малко лекари са съгласни да свидетелстват срещу колеги.

Средният размер на търсеното обезщетение е 71 320 лв. Разноските на пациентите, който водят делата, са средно 5482 лв. – за държавна такса и минимално възнаграждение на един адвокат. Отделно има разходи за експертизи, за призоваване на свидетели и издаване на съдебни удостоверения, преписи и т. н., обяснява адвокатката.

Преглеждайки делата, адвокат Шаркова стига до извода, че 1/3 от тях нямаше да бъдат заведени, ако медиците бяха спазвали етичните норми, ако не са се държали грубо, ако не бяха крили информация и не бяха оставили усещане у пациентите, че не се интересуват от страданията им.

Примерите

Историите от някои дела звучат като филм на ужасите. През октомври 2018 г. болницата в Разград е осъдена да плати 73 хил. лв. обезщетение на двете деца и съпругата на починал пациент. През 2014 г. той е настанен в отделението по психиатрия. Там вратът му буквално е прегризан от друг пациент, също страдащ от параноидна шизофрения.

Заболяването на пациента убиец е регистрирано още от 1989 г. Медицинската документация говори за прояви на агресия под въздействие на налудни изживявания и опит за самоубийство, поради обостряне на шизофренната психоза. Въпреки това обаче при постъпването му в разградската болница, рисковете не са оценени, за да бъде преценено дали той да не бъде изолиран. Това не било направено и когато вечерта той проявил агресия към останалите пациенти. Дали му лекарства, от които заспал. Но когато през нощта се събудил и нападнал човека, с когото делял стая.

Вероятно съдът щеше да определи по-големи обезщетения на синовете и вдовицата на убития, но магистратите приемат, че те не са се грижили за болния си близък и не са били в близки отношения.

Друг съдебен случай също илюстрира отношение към пациентите в България. 5-годишно момченце постъпва в “Пирогов”, тъй като е глътнало топче с диаметър 2 см., което не може да изхвърли по естествен път. Лекарите решават да го извадят оперативно. Поставят го под пълна упойка, но се оказва, че нямат необходимите инструменти. И само бъркат много пъти в хранопровода на детето, без да могат да захванат топчето. Неуспешната интервенция продължава 3 часа. След това родителите водят малкия в друга болница, където чуждото тяло е извадено за 40 минути. Опитите в първото лечебно заведение обаче са наранили тъканите на момчето и следващите 2-3 месеца то не можело да се храни нормално. Пред съда близките на детето свидетелстват как от болницата са им казали да се върнат след 4 дни със закупен накрайник за инструмента, с който да извадят топчето. На притесненията им, че топчето ще е твърде дълго в тялото на детето, докторката отговорила: “Какво толкова от едно топче”. Майката на детето се почувствала зле и поискала успокоително, но й казали: “Ние тук не сме аптека и нямаме нищо успокоително”. Въпреки, че детето било под упойка, от болницата не предоставили линейка, за да бъде то превозено до другото лечебно заведение. В крайна сметка на майката е присъдено 2500 лв. обезщетение.

Майка и бебе, “герои” от друго дело, са обезщетени с общо 5800 лв. заради грешна диагноза. След раждането на майката била поставена диагноза сифилис в тежка форма. Лекарите сметнали също, че новороденото бебе е заразено от нея. Веднага започнало лечение със силни антибиотици. Детето преминало на изкуствено хранене. По време на бременността на майката са правени редовни прегледи и изследвания като всички са били отрицателни за сифилис. В иска си тя разказва как след диагнозата медицинският персонал се държал грубо с нея и я обвинявал, че се е заразила. В болницата отказали да направят повторно изследване, а са предписали лечение. Жената обаче се изследвала на друго място и този път резултатът бил отрицателен. За поставената диагноза обаче разбрали близки и приятели, семейните отношения на жената се влошили.

Други случаи пък показват абсурда, че в българската правна система обезщетение за душевни болки и страдания, източник за които са чужди неимуществени вреди, се присъждат само при смърт на пострадалия. Тоест близките на хора, пострадали или осакатени от лекарска грешка, които след това цял живот ще се грижат за тях, нямат право на обезщетение. Те се приемат за косвени жертви.

Затова е отхвърлен искът на майка, чийто дъщеря изпада в будна кома след неуспешен опит да бъде интибурана преди операция от апендицит. Съдът не признава претенциите и на жена, чийто съпруг заради лекарска грешка остава обездвижен. Това, че и тя страда, че никога повече няма да получи физическа или финансова помощ от съпруга си, нито ще има сексуални отношения с него и ще трябва непрекъснато да полага грижи, не е основание да получи обезщетение. На съпруга, по друго дело, са присъдени 100 хил. лв. Той постъпил в болницата с болки в кръста, бил уверен от докторите, че операцията е единственото спасение за него. Че интервенцията е рутинна и няма опасност от лош резултат. 3 операции по-късно обаче, приети от съда за лекарска грешка, пациентът бил парализиран от кръста надолу.