Има законни начини да се ограничи вноса на боклук, но те не се използват

Балиран боклук, оставен да гние (Надежда Чипева, Дневник)

Европейската комисия е запозната с последните развития по отношение на превозите на отпадъци в България, но българските власти не са се свързали с нея. Това заяви говорител на Комисията днес (17 януари) в отговор на  на въпрос на EURACTIV, зададен вчера. Проверка на EURACTIV установи, че няма нужда от специален мораториум, а е достатъчно България да се възползва от възможностите за ограничения пред вноса на отпадъци, които се съдържат в европейското законодателство.

Премиерът Бойко Борисов заяви в четвъртък, че България може да наложи мораториум върху вноса на боклук, включително от страни от ЕС.

EURACTIV запита дали правилата на вътрешния пазар позволяват такъв мораториум, предвид влошеното качество на въздуха на много места в България и откритите количества незаконно депонирани отпадъци.

“Комисията е готова да подкрепи българските власти в осигуряването на ефективно прилагане на правилата за превози на отпадъци и високо ниво на опазване на околната среда”, се казва в писмен отговор от говорител на комисия. В него се признава, че вносът на отпадъци в България се е увеличил значително.

“Държавите-членки отчитат ежегодно данни за превоз на нотифицирани отпадъци, заедно с друга информация, изисквана от Регламента за превоз на отпадъци. Данните показват наистина значително увеличение на количеството на нотифицираните отпадъци, превозвани в България – например през 2017 г. той се увеличава с 50% в сравнение с 2016 г. и достига 150 хиляди тона“, пише Комисията с препратка към данни на Евростат.

Прочучване на  EURACTIV показва, че превозът на отпадъци във и извън ЕС се регулира от Регламент (ЕО) 1013/2006. Той формулира подробно отговорностите на националните власти.

Противно на това, което управляващите в България внушават, европейските правила не са извинение за това България да бъде превръщана в бунище на Европа. Оказва се, че няма нужда от специален мораториум върху вноса на боклук, защото съществуващото законодателство на ЕС дава достатъчно възможности държавата да защити своя интерес, стига властите да си вършат работата.

Вносът на отпадъците, предназначени за обезвреждане, подлежат на предварително писмено уведомление и съгласие от компетентния орган в България (чл. 3 от регламента). Тази процедура важи и за някои отпадъци за оползотворяване. Дали това се прави в България тепърва трябва да се установи.

Преди превоз на широк кръг от други отпадъци, предназначени за оползотворяване, трябва да се подаде единствено информация, определена в член 18 от регламента. За целите на проверката, прилагането, планирането и статистическите данни държавите-членки могат да изискват тази информация.

Има много ограничени случаи, при които доставките на отпадъци за оползотворяване могат да бъдат ограничени. Това става въз основа на член 16 от Директива 2008/98/ЕО.

Директивата посочва, че местните власти могат да дерогират европейския регламент за отпадъците, предназначени за инсталациите за изгаряне. Това е позволено, ако местните власти установява, че българският трябва да се обезврежда с предимство или обработката на вносните отпадъци не отговаря на “националните планове за управление на отпадъците”.

Директивата приема се, че “някои държави-членки може да нямат възможност да осигурят мрежа от пълния набор от инсталации за окончателно оползотворяване на тяхна територия“. Това означава, че ако директивата е превърната пълноценно в национално законодателство, което е задължително, то налагането на мораториум ще е излишно.