Отвъд разследването, или защо ВСС не иска да гледа “Шпионските етюди”

Валя Ахчиева през август 2019 г. (Снимка: Георги Готев)

Вместо да се сезират и да проучат събраните доказателства, които сочат, че съдия Алексей Трифонов не е български гражданин и съответно не може да бъде нито съдия, нито председател на Софийския градски съд, ВСС набеди като „агресивна“ нашата колежка Валя Ахчиева, автор на разкритията. EURACTIV България ще сезира европейските и международни журналистически организации за странните похвати на българския съдебен съвет.

Валя Ахчиева коментира:

В същия ден, в който публикувахме разследването и филма „Шпионски етюди зад завесата на Темида”, кадровиците на съдебната власт в България ме осъдиха морално.

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прие, че след като съм задала въпроси на председателя на най-големия съд в България, рано сутринта, на улицата, пред блока в който живее, това нарушавало личната му сфера. А и съдия Алексей Трифонов водел детето си на училище, когато ние с оператора сме се били хвърлили към него.

Съвсем неоснователно е решението. Защото има няколко въпроса, чиито отговори доказват точно това.

Изгледаха ли филма-разследване, който им изпратих в началото на работния ден по имейла на ВСС, преди да вземат това решение? Вероятно не. Иначе щяха да видят, че немонтираните кадри с краткото едноминутно интервю показват нещо съвсем друго.

Поканиха ли ме да ме изслушат?  Не. Иначе щяха да разберат защо се е наложило да чакам съдия Трифонов на улицата пред дома му.

Как е защитено правото ми да се защитя срещу сигнала на председателя на Софийски градски съд срещу мен – журналиста? Никак.

И каква процедура спазват съдебните кадровици в такива случаи ? Приемат всичко изнесено в сигнала на главното действащо лице срещу един журналист и вземат единодушно решение, без да обърнат каквото и да било внимание на едногодишното ми разследване, и да изслушат и моята гледна точка!

Та такава процедура няма в нито един съд в България!

А фактите са следните.

Още преди година, започвайки разследването за съмнителното българско гражданство на избрания от ВСС за председател на Софийски градски съд – съдия Алексей Трифонов, аз поисках среща с него. Исках да разговаряме за неговата биография. За това, че е роден в град Курск, СССР, през 1972 година, от майка – съветски гражданин и баща – български гражданин. Исках той да ми обясни, на какво правно основание е записан като български гражданин, дадено му е ЕГН и български паспорт в София, едва 16 години след раждането му в чужда държава. Защото, първото изискване за всеки един магистрат в България според Закона за съдебната власт е той да бъде само български гражданин. Но тогава съдия Трифонов ми отговори чрез пресцентъра на съда, че нямало да разговаря с журналисти.

Ето това е причината да го чакам на улицата пред блока, в който живее. Един вископоставен магистрат, един административен ръководител не може да отказва публична информация. Една публична фигура не може да не отговори на въпроса – как е станал български гражданин? А и аз съм длъжна според етичния кодекс на журналиста да представя гледната точка на засегнатото лице, какъвто в случая е съдия Трифонов. В светлата част на деня, аз го питам за неща от голяма обществена значимост, а той говори за лични неща.

Например, това, че съм била прекрасна в този ден. А той бил смел. Но аз по никакъв начин не застрашавам сигурността му, търсейки го пред блока, в който живее. Не огласявам адрес. Не съобщавам дори района. И интересът на детето му не е нарушен. В кадрите с интервюто ясно се вижда, че излизайки да хвърли боклука в контейнера на улицата,  съдия Трифонов е сам. Не се вижда дете. А когато накрая на интервюто, в кадъра за няколко секунди се появява дете, компютърен ефект скрива цялото му лице. И се вижда само силует. А в мига, в който председателят на съда  казва, че води детето на училище и че съм била нахална, аз спирам интервюто. По този начин, границата между общественото и личното е спазена.

Не може автоматично да се осъжда всеки един неудобен журналист.

Да. Във ВСС имат механизъм за защита на магистрати от лични нападки. И разбира се, че трябва да се отстоява независимостта на съдебната власт.

Но аз не питам съдия  Трифонов за делата му. Аз го питам като административен ръководител на съд, дали той е български гражданин?

И казусът с въпросното интервю пред кофата за боклук на улицата, трябва ясно да се разграничи от случаите на посегателства към авторитета на съдебната система, които зачестиха през последните години. При тях магистрати бяха атакувани за взети от тях съдебни решения. Това е недопустимо. И наистина поставя под въпрос независимостта и безпристрастността на съда. Съдебната система трябва да се ползва с авторитет, за да запази своята независимост. И защитеният интерес в тези случаи е авторитетът на правосъдието, а не личната сфера на магистратите, които все пак са публични личности.

Що се отнася до председателя на Софийски градски съд, в конкретния случай той е страна по дело, в което се оспорва законността на избора му. Той не е съдия по делото. Ето защо съдия Алексей Трифонов е извън категорията на случаите, за които важи извинението да се пази независимостта и авторитета на правосъдието.

Впрочем, учудващо е, че в светлината на събраните от мен доказателства в журналистическото ми разследване за гражданството на съдия Трифонов, защо Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет безмълвно стои и (може би) наблюдава делото, вместо да направи собствено проучване на въпроса?

Все пак, нищо не отменя задължението на ВСС да провери фактите. Вместо това, с порицанието ми, кадровиците отклоняват вниманието на публиката и оставят без отговор основната част от темата: дали г-н Алексей Трифонов е административен ръководител и съдия според изискването на Закона за съдебната власт?

След като кадровиците са намерили за добре да осъдят морално мен, журналиста, защо не са се захванали да  разгледат твърденията в журналистическото ми разследване и доказателствата? И да покажат какво правят? Вместо това, те се опитват да отклоняват вниманието от въпроса, който повдигам.

И отклоняват болната тема за върховенството на закона в България.

Но хората знаят – мълчанието на институциите пред журналиста винаги навежда на мисълта, че журналистът е прав.

ВАЛЯ АХЧИЕВА