България се влючи в инициатива жп транспортът да стане отново привлекателен

Министрите на транспорта искат да направят международните железопътни услуги по-конкурентни. [Снимка: BalkansCat / Shutterstock]

Двадесет и четири европейски държави, сред които и България, се споразумяха в сряда (3 юни) да работят заедно в сферата на международния железопътен транспорт, за да го направят отново привлекателен и конкурентен.

Министри на транспорта и инфраструктурата от цяла Европа обявиха, че искат да създадат програма за международен пътнически железопътен транспорт, използвайки съществуващите инструменти на ЕС и да интегрират жп транспорта към Зелената сделка на блока.

Всички член на ЕС, освен островните държави Кипър и Малта, както и ротационният председател на Съвета на ЕС Хърватия, положиха подписите си преди заседанието на Съвета по транспорт, което започна в четвъртък (4 юни).

В писмо до еврокомисаря по транспорта Адина Валеан, министрите  подчертават, че международният пътнически железопътен транспорт понастоящем не достига своя потенциал в ЕС.

Министрите изтъкват целта, заложена в Зелената сделка за въглероден неутралитет, непрекъснатото увеличаване на емисиите на парникови газове в областта на транспорта и намерението на Европейската комисия да обяви 2021 г. за годината на железопътния транспорт, като причини за фокусиране върху железопътния международен транспорт.

Новият дневен ред трябва да предлага законова рамка за да превърне железопътния транспорт в привлекателна алтернатива за разстояния, при които понастоящем не е конкурентоспособен. Идеята е държавите да постигнат съгласие за конкретни цели си в идните 12 месеца.

Въпроси като сложните системи за закупуване на билети за пътувания с няколко прекачания с различни компании трябва да бъдат решени чрез дигитални решения, продължава писмото. Редовните жп пътници отдавна призовават за създаване на онлайн платформа, подобна на Skyscanner, което може да стане и на ниво ЕС.

Според министрите, международните жп пътувания могат да се увеличат значително за разстояния от 300 до 800 км и да се конкурират с полетите на къси разстояния, които обикновено са под 1000 км.

Изследване на UBS наскоро показа, че бизнес-пътниците са склонни да пътуват до четири часа, а пътуващите за удоволствие толерират средно шест. Именно в този диапазон международните жп услуги, особено високоскоростните влакове, се надяват да заемат по-предна позиция.

Предполага се, че през следващите години търсенето ще се увеличи, отчасти и заради влиянието на коронавируса, който може да промени навиците на пътуване. Авиационната индустрия изчислява, че на въздушното пътуване ще му трябват не по-малко от три години, за да възстанови капацитета си до този преди избухването на епидемията.

Държавната намеса в авиационния бизнес също има решаваща роля. Спасителният пакет на френското правителство в размер на 7 милиарда евро за “Еър Франс” ще задължи превозвача да намали вътрешните маршрути, отваряйки вратата на държавната жп компания SNCF.

Железопътните компании в цяла Европа не са имунизирани срещу икономическото въздействие на коронавируса, имайки предвид, че техният брой пътници е намалял почти толкова, колкото и на авиокомпаниите. Съобщава се, че SNCF и германската Deutsche Bahn се интересуват от държавна помощ.

Евродепутатите се опитаха да помогнат на влаковите оператори да преодолеят кризата като предоставиха на държавите членки допълнително време да изпълнят условията по Четвъртия железопътен пакет. Крайният срок през юли бе изместен за октомври.

В декларацията се казва още, че държавите-членки на ЕС и трети държави трябва да работят заедно за подобряване на международните услуги, като дават за пример маршрута “Евростар” между Лондон и Амстердам. Документът предполага, че въпреки Брекзит, Великобритания ще вземе участие.

Препятствия пред мащабната железопътна революция все още съществуват, основен сред които е въпросът за финансирането на скъпата инфраструктура и закупуването на влакове за новосформираните маршрути.

Съгласно последното бюджетно предложение на Европейската комисия, през следващите седем години Механизмът за свързане на Европа (МСЕ) се предвижда да получи допълнителните 1,5 милиарда евро. Въпреки това по схемата за възстановяване в размер на 750 млрд. евро конкретно финансиране не бе осигурен.

Председателят на железопътното лоби CER Либор Лохман посочи, че фондът трябва да предостави възможност за преход към зелена мобилност и да гарантира, че подобрението в качеството на въздуха в градовете ще продължи.

Лохман добави, че Европейският съвет трябва да коригира предложенията, така че фондът и бюджетът да помогнат за “утвърждаването на ролята на железопътния транспорт и съответствието му с амбициите на гражданите за по-устойчиво общество”.

На 19 юни държавните ръководители на ЕС ще се срещнат на телеконференция, за да проведат задълбочена подготовка преди следващото си заседание, което може да бъде първата им физическа среща след разпространението на пандемията в Европа.