Героизмът на тираджията от Изтока не трогна Запада, пакетът “Мобилност“ остава

Протест на български превозвачи срещу пакета "Мобилност" [Анелия Николова, Дневник]

Евродепутатите отхвърлиха внесените 80 поправки в пакета “Мобилност“, срещу който се обявяват девет държави от ЕС, включително България. Вотът бе в ресорната Комисия по транспорт и по всичко личи, че новото законодателство ще бъде окончателно прието. След това започва да тече двегодишен срок за въвеждането му, но през това време пакетът ще бъде оспорен и пред Съда на ЕС.

“Не питаех особени надежди за вота. Бяхме проучили предварително настроенията сред колегите и нищо не предващаваше, че те са си променили своето мнение“, казва българският евродепутат Петър Витанов (БСП, Алианс на социалисти и демократи) пред EURACTIV България.

В рамките на дебата българските евродепутати са напомнили, че в разгара на кризата с коронавируса снабдяването с продоволствия в ЕС е легнало върху транспортните компании от Източна Европа.

“Понякога с риск за живота си шофьорите от Източна Европа доставяха храна на трапезата на Западна Европа“, обясни Витанов. Основните надежди на България са свързани с предстоящото дело пред Съда на ЕС в Люксембург.

“Връщането на празните камиони в страните им на регистрация са дискриминационни, непропорционални и са в разрез с принципите на свободния пазар. Те не са съответни на духа на ЕС“, казва Витанов.

Еврокомисарят по транспорта Адина-Йоана Вълян (Румъния) вече обяви, че ще инициира изготвянето на оценка за въздействие на новото законодателство. Надеждите на България са, че Европейската комисия може да провокира преразглеждане на пакета към края на годината.

“Ако тази оценка потвърди нашите опасения, еврокомисарят ще поиска преразглеждане на пакета “Мобилност“, съобщи българският евродепутат.

ПО-рано автопревозвачите от седем държави, сред които и България, призоваха Европейския парламент да промени пакета “Мобилност“.

И призивите на бизнеса не помагат

Транспортният бизнес от Източна Европа иска отмяна на двата най-спорни текста – на всеки 4 седмици шофьорът да се връща в страната, в която е регистрирано превозното средство, а камионът да се връща на 8 седмици.

“Позицията на първо четене на Съвета на ЕС, противоречи на целите на Европейската зелена сделка, чрез изискването за завръщане на превозните средства на всеки 8 седмици, както и противоречи на основни свободи на Единния пазар, изисквайки водачите да се завръщат до държавата членка по установяване за периодите на почивка, без да се взема под внимание тяхното желание”, се казва в общата позиция на превозвачите от България, Полша, Унгария, Румъния, Литва, Кипър и Малта.

Те обръщат и изрично внимание на променения контекст и усложнената ситуация заради пандемията.

Бедни срещу богати

Против пакета досега гласуват представителите на девет държави – България, Кипър, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Малта, Полша и Румъния.

По-богатите страни, включително Франция, Германия и Нидерландия, подкрепят реформите. Според профсъюзите на работниците в западните страни мерките ще направят работните места в автомобилния сектор по-привлекателни. Държавите от Източна и Централна Европа се опасяват, че това ще доведе до сериозен удар върху тяхната конкурентоспособност и голяма загуба на работни места.

България  първа обяви намерението си да атакува част от клаузите в пакета пред Съда на ЕС с аргумента, че те нарушават принципа за свободното движение на хора и стоки в съюза.

Целта на пакета реално е да се прекъсне систематичния каботаж на стоки. В момента много фирми от Източна Европа работят на вътрешните пазари на страните от Западна Европа, извършвайки непрекъснат каботаж. Това за компаниите от Западна Европа е нелоялна конкуренция, а фирмите от Източна Европа е напълно законно възползване от общия пазар.