Екоактивисти настояват банката на ЕС да не дава пари за магистрала в Германия

Полицейски микробуси охраняват протеста в гората. [Photo: Polizei Mittelhessen]

Решението на Европейската инвестиционна банка да отпусне на Германия заем в размер на 264 милиона евро за изграждане на нов участък от автомагистрала предизвика недоволство сред екоактивистите. Заемът породи съмнения дали базираната в Люксембург финансова институция все още може да претендира за “банката на ЕС за климата“.

Съгласно сделката, финализирана през септември, ЕИБ ще финансира около 20% от разходите за изграждане на участък от 31 км от магистрала A49 в провинция Хесен, централна Германия. Общата стойност на проекта се оценява на около 1,3 милиарда евро.

Според банката проектът “запълва пропаст в магистралната мрежа“ и ще помогне да се осигури “ефективно трасе за следващото поколение електромобили“. В оценката на въздействието върху околната среда се стигна до заключението, че тя е в съответствие с политиката на ЕИБ.

Според природозащитниците обаче магистралата ще пресече 27 хектара от гората Даненерйодер. Затова активисти, включително и от “Грийнпийс“ се започнаха протест в гората, за да предотвратят започването на строителството.

В началото на октомври протестиращите напразно се опитваха да спрат булдозерите да изкоренят дървета в съседна гора. Тогава беше извикана полиция и бяха задържани няколко протестиращи.

Сега Грийнпийс се обърна с писмо до президента на ЕИБ Вернер Хойер, в което настоява да отмени заема. Организацията обвинява заемодателя, че не е изпълнил обещанието си да приведе всичките си дейности в съответствие с Парижкото споразумение за климата.

Климатична банка само на име?

През ноември 2019 г. ЕИБ актуализира политиката си за енергийно кредитиране и до голяма степен ограничи финансирането на проекти за изкопаеми горива. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също настоя, че заемодателят ще стане климатичната банка на ЕС.

Въпреки това енергийната политика на банката все още съдържа редица вратички, които раздразниха природозащитниците. Сега предстои ЕИБ да преразгледа транспортната си политика, която отговаря за магистралите и летищата, които очакват финансиране от милиарди евро. През ноември съветът на директорите на банката ще се срещне, за да обсъди нова пътна карта за климата, изготвена от мениджърския екип.

Източници, с които се свърза EURACTIV, казват, че сегашният проект на стратегията не ограничава финансирането нито на магистрали, нито на летища, въпреки че са предвидени  по-строги критерии.

“Според вашите собствени проучвания разширението на магистралата ще допринесе с около 277 000 тона CO2- емисии годишно“, предупреждават екоактивистите в писмото. Ръководството на ЕИБ пък твърди, че разширението ще спести 11 000 тона CO2 всяка година, в сравнение с сегашната ситуация с несвързани пътища.

Изчистените гори ще бъдат заменени от новозасадени дървета на друго място, но Грийнпийс предупреждава, че те няма да “осигурят същата екосистема за флората и фауната като вековната гора, нито са способни да улавят и съхраняват същото количество CO2“.

Съществуват и опасения относно въздействието на строителната площадка върху подпочвените води, които осигуряват питейна вода за около 50 000 души в района. В писмото се казва, че магистралата може да причини “необратими щети“.

Общината  на Хесен се управлява от коалиция от консервативната партия на ХДС на канцлерката Ангела Меркел и германските Зелени.

Настоящата администрация в Берлин се ангажира с разширяване на автобана. Министърът на транспорта Андреас Шойер заяви този месец, че “за да расте икономиката, имаме нужда от още магистрали“. През 2019 г. Германия построи 6 км нови влакови релси и 61 км нова магистрала. Строителни работи по A49 трябва да започнат следващия септември.

Транспортът е отговорен за около 25% от емисиите на парникови газове в ЕС и е единствената част от икономиката, където този показател се увеличава. Докато блокът се стреми да ускори целите си за ограничаване на замърсяването, секторът ще бъде подложен на строг контрол през следващите години.

Планът на Еврокомисията за 2021 г. предвижда  промени в системата за търговия с емисии, които ще принудят авиокомпаниите да плащат повече за разрешителни за замърсяване.

Комисията разглежда също дали автомобилният транспорт трябва да бъде обект на търговия с емисии, въпреки че тази перспектива е малко вероятна, тъй като еврокомисарят по въпросите на климата Франс Тимерманс не вижда необходимост да го включи.