Ниските заплати и обещаните пътища водят инвестиции в Северозапада

Центърът на Враца

“Откриваме най-високотехнологични заводи с висока добавена стойност в Северозапада. Немски бижута. Тук се произвежда електрониката, която движи автомобилите”. Думите са на българския премиер Бойко Борисов, който във вторник (28 юли) се разходи с джипа си из най-бедния регион на ЕС – Северозападна България

Възхищението му бе насочено към завода за авточасти на германската компания “МД Електроник”, който произвежда иновативни кабели за пренос на данни за 40 марки автомобили, а също и към намиращия се в съседство завод на „ТеКлас-България” за каучукови, пластмасови и алуминиеви съединения за световни марки автомобили.

От разговорите на премиера с управителите на “МД Електроник” стана ясно, че преди появата на предприятието теренът е бил блато. Инвестицията е за над 22 млн. лв., като наети в него са вече 300 работници, а в близката година броят им ще нарасне с още 1000 души. Германският инвеститор още преди година се зарече да дава минимална заплата от 1000 лева.

Подобни инвестиции радват местните, но са рядкост. Сега тече третият мандат на кабинета “Борисов”, а северозападът все още е в изолация от останалата част на страната и чака магистрала или скоростен път. Дори кметът Калин Каменов споделя пред Борисов, че в последните 4 години е разговарял с над 30 чуждестранни инвеститори, но повечето се отказвали от вложения. Ситуацията започнала да се подобрява, когато със средства по евро програма “Региони в растеж” са модернизирани основните булеварди в града.

Големият минус

Големият минус са точно липсващите пътища. Проблемът се признава от властта в проекта на “Интегрираната териториална стратегия за развитие на Северозападен регион”, видя Euractiv България. Това е един от ключовите документи, който чертае какви проекти ще се подкрепят с европари за региона във времето от 2021-2027 година.

“Изолацията на Северозападен район в транспортен и цифров план (липса на добро покритие с интернет -б.а.) в страната определя този приоритет като много важен…По-ниската степен на изграденост на пътната мрежа от висок клас в региона ограничава икономическото развитие, понижава качеството на живота и инвестиционната привлекателност”, се казва документа.

По време на пътуването с джипа Борисов се обръща към кмета на Враца – “Знаеш ли кога двата завода…се съгласиха да дойдат тук (във Враца)? Като им казах, че Ботевград-Мездра ще стане четирилентов път. И в момента, в който видяха, че Петя Аврамова подкара багерите в дефилето, в тоя момент те стартираха”, отговаря премиерът. В момента правителство се зарича за бързо и ударно строителство на липсващата пътна инфраструктура.

Всъщност Борисов говори за високоскоростния път Ботевград – Враца – Монтана – Видин, като в момента по него активно се работи по т.нар. лот 2 Мездра – Лютидол.
В правителствената стратегия до 2027 г. се обещава да се завършат не само този скоростен път, но и продължаване на строителството на магистрала “Хемус” така че тя най-накрая да стигне поне до Плевен. Оптимистичните прогнози са това да се случи до края на 2021 г.

Предвижда се с европейски пари най-сетне да се модернизира и на жп линията –  Видин-София. Всъщност, този проект се залагаше за реализация още в първия програмен период 2007-2013 г., после в настоящия 2014-2020 г., но все бе изместван от други по-приоритетни отсечки. Ще се модернизира и жп участъка “Мездра-Горна Оряховица”. Не на последно място, планира се и изграждане на трети мост над Дунав, който може да свързва или Оряхово-Бекет, или Никопол-Турну Мъгуреле. Мястото предстои да се определи.

Надежда за милиони

Надеждата, че в близките години тези инфраструктурни проекти ще се случат и част от тях няма да останат отново на хартия, идва и от факта, че във вторник Борисов се зарече, че 200-те млн. евро, които ЕС дава на България за най-слабо развитите региони, ще бъдат изсипани изцяло в Северозапада.

Тези средства са част от 29-те млрд. евро, които се очаква страната ни да получи от ЕС във времето от 2021 до 2027 г. Те можеха да се разходват и в други региони с ниско развитие. Забрана имаше само за Югозападния регион на страната, който е с добри икономически показатели. На този фон БСП напира за създаване на отделен държавен фонд за икономическо развитие на Северозападния регион с бюджет 100 млн. лева, като за целта дори партията облече идеята си в проектозакон.

Предлага се фондът да подпомага финансово общините за изграждането на индустриални паркове, техническа инфраструктура и предприятия за изкупуване и преработка на земеделска продукция срещу 10-годишен ангажимент за изкупуването й от земеделци от региона. Най-вероятно идеята на партията няма да мине през ситото на парламента, а и реализацията не може да се случи, без ЕС да бъде убеден, че България не извършва с този фонд непозволена държавна помощ на общия пазар на общността.

Както Euractiv България вече писа, концепцията на кабинета “Борисов 3” е местната икономика да се стимулира и с изграждане на индустриални паркове и зони, които да се ползват от бъдещите инвеститори.

Изграждането на парковете ще може да се субсидира с европари. В правителствената стратегия за Северозапада до 2027 г. се уточнява, че предстои изграждане и развитие на нови индустриални зони в общините Видин, Враца и Ловеч, като за целта вече има подписани меморандуми с държавната фирма под шапката на Министерство на икономиката – Национална компания индустриални зони. Предвижда се разширяване на производствена зона Монтана и технологичен парк Монтана. И още – изграждане на индустриални зони на територията на бившата рафинерия Плама. Както и проектиране и изграждане на индустриални зони със съпътстваща инфраструктура в градовете Червен бряг, Долна Митрополия и Левски.

Ще се изгражда и бизнес зона “Тележене“ в Ловеч, а също и ще се  разширяване на Северна промишлена зона – Видин. Отделно от това се готви модернизация на пристанищата „Видин”, „Лом” и „Оряхово”, което ще даде своя плюс върху местната икономика.

Къде са хората?

Докато Северозападът чака магистрала и скоростен път, привлича инвестиции, но главно с ниските си заплати. “През 2019 г. наблюдавахме  повече инвестиции в Северна и Северозападна България, където заплащането е по-ниско. Сега в края на изолацията покрай COVID-19” ще видим дали този процес ще продължи”, посочи пред Euractiv България Адриан Николов, експерт към Института за пазарна икономика.

Според него е важно да се обърне внимание на човешкия фактор в региона, главно заради лошата демография – застаряване и обезлюдяване на населението. Населението в Северозапада е една десета от общото за страната и гъстотата му е близо два пъти по-ниска от средната за страната.

Данните показват, че през последните 35 години населението на област Видин е намаляло с 50%, стопявайки се до 85 000 души. Заради липсата на професионални училища и достатъчно университети работниците са с ниски знания и умения. Тезата на икономиста се потвърждава и от правителствената стратегия, където се посочва, че в региона се наблюдава продължаващ недостиг на висококвалифицирани кадри – инженери в областта на информационните технологии, мениджъри с владеене на езици, кадри за системата на образованието, лекари и медицински сестри.

Най-засегнати от това са браншове като машиностроене и металообработване, строителство, транспорт, керамично производство, дърводобив и дървопреработване, шивашка промишленост, текстилна промишленост, търговията и услугите, здравеопазването и др.

За промяна на наблюдаваната тенденция правителството набелязва програма за задържане на младите хора в региона. Част от мерките ще включват финансиране на обучението на студенти в определени специалности, обвързано с договор за бъдеща работа именно в Северозапада.

Биоземеделие, спа и “Берковски балкан”

Визията за развитие на региона до 2027 г. залага на земеделие различно от зърнопроизводството, което в момента у нас се развива на над 80% от земеделската земя. По принцип региона заема 17,2% от територията на България като 70,5% от тях са земеделски земи и гори. Той обхваща областите Видин, Монтана, Плевен, Враца и Ловеч с общо 629 населени места, от които градовете са едва 45. Ще се залага на биоземеделие, производството на плодове, зеленчуци, както и в животновъдство.

Планира се приоритетни да са инвестициите и в пчеларството и лозаро-винарския сектор. Държавата и местните власти се готвят в следващите години да направят проучване на ресурсите на минерални води в региона. Визира се конкретно региона около Видин, за който се знае, че притежава води, уникални по своите свойства и състав, и тяхното използване може да доведе до нови ниши за ефективен бизнес и промоция на региона. Конкретно е заложено изграждане на спа-център в с. Сланотрън – 12 км североизточно от гр. Видин.

Наред с това, като много важен проект във времето до 2027 г. се определя изграждането на язовир „Черни Осъм“ за питейно водоснабдяване на Плевен, Ловеч и 28 други населени места. Реално строежът му започна в далечната 1986 г., но през 1990 г. бе спряно заради недоволство на местните жители и опасения за околната среда и оттогава проектът е блокиран.

Любопитен факт е, че във визията на правителството до 2027 г. в сферата на туризма за пореден път се залага “Берковски балкан” – проектът за ски зона под връх Ком. Идеята за него се “роди” през 2005 г. по време на правителството “Сакскобургготски”, когато София кандидатства за домакин на зимните олимпийски игри през 2014 г., но не бе одобрена. Проектът е замразен, но изглежда надеждите за случването му не угасват за местните власти. Така в най-едри щрихи изглежда бъдещето на Северозапада в ЕС до 2027 г. Какво реално ще се случи и колко ефективно ще бъдат използвани евросредствата и българските пари, тепърва предстои да видим.