Транспортният министър: Пакетът “Мобилност“ ще направи безработни 14 000 българи

Протест на транспортния бранш в София през пролетта на миналата година [Дневник]

Общо 14 000 българи ще загубят работата си, ако бъде приет пакетът „Мобилност“, без да бъде уважена позицията на България. Това обяви в четвъртък министърът на транспорта Росен Желязков на пресконференция в София заедно с представители на транспортния бизнес в страната.

На събитието беше представено проучване на международната одитна и консултантска компания KPMG за прогнозираните ефекти от проекта за ново законодателство на ЕС върху местната икономика.

Сухопътният транспорт създава 6% от българската икономика, а оборотът за миналата година е 2.8 млрд. евро. Общо 12 700 български компании предоставят международен транспорт по суша, а 3/4 от тях оперират с до пет камиона, което ги прави част от малкия и среден бизнес. Заетите са 42 500 души, а средната брутна заплата на шофьорите е 1 750 евро. Тя се генерира основно от командировъчните при курсовете в чужбина. Това е доход, който е близо три пъти по-висок от средната брутна заплата в страната (1250 лв).

Близо 25 800 са българските камиони, които са оперирали в Европа през 2018 година, а тяхната средна възраст е 3 години. Българските превозвачи работят с много по-нова техника от средното в Европа, където средната възраст на камионите е 11 години, съобщава KPMG.

Сериозно свиване на сектора

Според проучването пакетът “Мобилност“ в сегашния си вид е изключително вреден за транспортния сектор в страната. Приемането му в пълния вид ще доведе до освобождаване на 1/3 от заетите в сухопътния транспорт, който през следващите три години ще свие обема си до 1.327 милиарда евро. Това е свиване с над 100%. Компаниите, притежаващи близо 36% от българските камиони, ще прекратят работа или ще се регистрират в Западна Евопа.

Ако пакетът се приеме с разумен компромис, секторът трябва да бъде с обем от близо 4 милиарда евро през 2023 година, сочи анализът на KPMG. Това би било увеличение с 25% спрямо сегашния размер на бранша.

Основният проблем за България и други държави от Източна и Централна Европа е въвеждането на задължителното връщане в държавата на всеки 4 седмици месеца на празните камиони. Това ще доведе до прекъсване на непрекъснатия каботаж (претоварване на стоки) в Западна Европа, който генерира голяма част от приходите на транспортните фирми от Източна Европа. Много от тях са специализирани да работят изцяло пазара на вътрешните превози в по-богатата част от Европа и успяват да предложат конкурентни цени.

Министърът на транспорта Росен Желязков обяви, че пакетът „Макрон“ ще доведе до това, че 53% от всички курсове на българските международни превозвачи да бъдат празни и без приходи за компаниите.

Половин милиард евро пропуснати ползи

Пропуснатите ползи ще бъдат над 500 милиона евро годишно, Разходите за гориво за празните камиони ще са 155 милиона евро, допълнителните разходи за хотели 119 милиона евро, а 40 милиона евро ще бъдат допълнителните административни разходи.

“В момента сме на етап на междуинституционални преговори между Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент, а преговорите се провеждат под председателството на Финландия. До настоящия момент са проведени един кръг от преговори, но се планират още два през ноември“, коментира министър Желязков.

На 27 септември евродепутатът Петър Витанов (Алианс на социалистите и демократите) каза пред EURACTIV, че  България обмисля да атакува пред Съда на ЕС пакета “Мобилност“. България и други пет страни от Източна и Централна Европа настояват за промени в проекта и най-вече премахването на ограниченията пред каботажа.

В края на септември Комисията по транспорт в ЕП даде зелена светлина за започване на преговорите между парламента, Европейската комисия и държавите членки по правилата за реформа на транспортния сектор в ЕС. Целта е да се постигне компромис по правилата, станали известни като “пакета Макрон”.

На промените се противопоставят България, Румъния, Полша, Унгария, Латвия и Литва. Пакетът “Мобилност” въвежде и по-високо минимално заплащане за шофьорите и регламентиране на времето за почивки в хотели.

Шестте държави поддържат позицията, че задължението за връщане на празните камиони ще е незаконна протекционистка мярка, която засяга сериозно компаниите от техните държави, води до загуба на работни места, по-голяма икономическа емиграция и противоречи на свободното движение на хора и стоки в ЕС.